6 Грешки, които допуснах, докато пишех романа

6 Грешки, които допуснах, докато пишех романа

Когато за първи път се докосваш професионално до писателската работа е неизбежно да допуснеш редица грешки. Докато работих по романа “Папка “Аутизъм” имах пропуски, които усложниха целия процес.

Нямах краен срок

В началото беше просто писането. Без краен срок. Без перспектива. Само пишех ли, пишех… Когато не съм си поставил цел, съм склонен да протаквам безкрайно. Затова, когато видях, че повече от половин година не съм достатъчно устремен, просто теглих чертата. Казах си: “Така и така Световният ден на аутизма е 2 април. Това ще е“.

Пренастроих се и така през есента на 2018 приключих с черновата. Когато започнахме редакцията с Лора Шумкова, в края на 2018, беше пределно ясно, че няма как да успеем до 2 април 2019. Но бях категоричен, че наистина крайният срок ще е 2 април 2020. И го спазих!

Помпозен език

Такъв автор съм, че опитвам с цената на всичко да пиша колоритно, разпознаваемо. Обичам смесените текстове и в стремежа си да блесна прилагам особено изразяване. Понякога резултатът от тези експерименти е стил, който трудно се чете. Затова в първия ми ръкопис имаше доста пасажи, които пренаписах, защото се бях олял с помпозни изразни средства.

Освен това, когато прекалиш с цветущия език понякога раждаш такива бисери, че самият ти след време не можеш да разшифрираш.

Преповтарях цели пасажи

Авторската мисъл е особено нещо. Пишех бавно. Понякога правех паузи от няколко месеца. И всеки път, за да си припомня какво вече съм написал – изчитам “от-до” текста. И така, препрочитайки абзац по абзац, редовно ми хрумваха допълнителни уникални идеи, с които да обогатя написаното.

Окрилен от свежите ми идеи, започвах да донаписвам. Чудесно, нали? Само че почти винаги, точно две изречения по-надолу, вече бях написал същото. Разбира се – написано с разместен словоред.

Силата на един роман е в стила на автора. Затова се гневя, когато разни “професионалисти” решават да пренапишат “Под игото”. Творението на въпросните издеватели е съавторство и няма общо с автора Иван Вазов.

Да се съобразяваш с читателите

Допитваш се до познати и близки. Те четат, хвалят те, критикуват те. И когато захапеш, се започва с препоръките – тука да беше написал еди-какво-си… там да преправиш, че не ми харесва думата. Не ме разбирайте погрешно. Много ценя обратната връзка, но най-вече от професионалните редактори.

Когато един читател се докосва до конкретен роман, се превръща в съавтор. Колкото човека прочетат една книга, толкова гледни точки и мнения ще се откроят. Моята цел е да създам роман, според моите представи. Читателите имат право да го преправят наум.

Ако се съобразя с мнението на всекиго, тогава в тази книга няма да бъда автор, а съавтор.

Препрочитане х100

Толкова пъти съм чел написаното, че след 2-3 път нищо не ми правеше впечатление. Сякаш несъвършенства няма. Както споменах по-горе, пиша хаотично и с големи антракти. Няма начин да съм обективен. От изключителна важност за всеки себеуважаващ се автор е да работи с редактор.

Все пак някой трябваше да сложи безпорядъка в ред.

Повторенията на думи

А-у-у… ужасно. Буквално два дни преди печата забелязвам група повторения, които са оцелели след редакцията и коректорската работа. За да ги изпуснем, подозирам, че са звучали добре, но все пак е несъвършенство и слабост на текста.

По тази причина, когато приключвам с черновата, съм се зарекъл, че винаги ще пускам автоматична проверка (има такива инструменти) за повторения.

Имах само 150 повторения на израза “започвам да…”

Буквално на всяка втора страница.