Той говореше на "Вие" на десетгодишното ми съществувание

Той говореше на “Вие” на десетгодишното ми съществувание

Неотдавна едно пишлеме в първи клас ми заяви, че не бил малък – вече бил пораснал. Та, следващата лична история страшно много ми напомни на този наивинитет, струящ от подрастващите.

Петъчното отклонение. Този път се връщам преди повече от 20 години, когато съм бил на най-много десет годинки.

Имах един задължителен ангажимент, извън училището и уроците – да снабдявам домакинството с хляб. По този начин бюджетът ми за деня беше по-голям от този на сестра ми. Готино, но само на купюри. Винаги след даскало се отбивах до магазина, за да купя достатъчно пресен пшеничен хляб.

И какво се случва. Давам купон (с купони се спазаряваше хляб по онова време) и продавачът, който е новак, казва: “Заповядайте“. Аз се оглеждам смутено. Няма никого освен мен. Както и да е. Прясно изпеченият хляб е оръфан докато стигна до вкъщи. Ох, тази коричка…

На следващия ден влизам пак в магазина и изчаквам реда си. Касиерът брои пари, завежда стока, фамилиарно говори с дистрибутора. Аз се зазяпвам в хладилната витрина, виждам от любимите ми еклери (боже! никога повече не намерих такива), вече съм събрал стотинки, за да си купя цели два, а за онова време си бяха доста скъпи. Струваха по 80 стотинки. За сравнение: закуската беше 20 стотинки, айрянът – 10 стотинки. Разбирай, че съм събирал две седмици стотинки, за да купя два броя от уникално вкусните еклери (разваляха се за часове).

И така. Пререждат ме. Магазинерът ги обслужва, говори им на “ти”.

Най-накрая се вреждам и въпросният продавач пак започна да говори в множествено число или на “вие“. По-скоро второто, защото ме пита: “Какво ще желаете”, “Колко хляба ще искате?”, “Да сложа ли в пликче еклерите Ви?”

Мамка му, аз съм на 10, а той чичак (ужас! Сигурно на около моята текуща възраст 🙁 ) и се чувствам засрамен. Звучеше толкова странно някой да говори на “вие” на малолетен. После привикнах и даже ме караше да се чувствам като възрастен.

Въпросният господин се задържа доста дълго в магазина и нито веднъж не се обърна към мен на “ти”.

Допусках, че може да се шегува с мен, но не! Може ли толкова дълго да поддържа един и същ бъзик?

Ако се чудиш дали се осмелих да го питам защо ми говори на “вие” – не! Бях толкова срамежлив, че никога не събрах смелост. Многократно го засичах с други посетители на магазинчето, но с никого не говореше в учтива форма.

Е, оттогава винаги говоря на непознати на “Вие”, независимо от възрастта. Ха!