Ти не си за мен

Ти не си за мен

Това клише май всеки го е чувал или е произнасял, за да се отърве от някого. Въпреки това се питам дали в днешната действителност можем да кажем “Ти не си за мен” и да звучи убедително или да свърши работа.

Както се казва: нещо, което е пято много пъти, загубва своята стойност.

Е, когато е насочено към нас, звучи доста грубо.

Едва ли не, биваме принизени до “не достатъчно на ниво”. Ако въобще имаме ниво в очите на отсрещния. Примери много. Пари нямаш. Много си тъп. Перверзен. Нямаш кола. Абе, не си за мен.

Ако пък ние казваме това на някого сякаш вече сме снижили нивото. Не можем ли да обясним с простички, но заобиколни думи, че всичко трябва да приключи? “Ти не си за мен” е доминантен израз. По същество показва надмощие.

Впрочем и обратното е валидно. Може да го кажем със свръх подценяване. Например… “Ти не си за мен. Аз съм твърде прост и ограничен. Не съм образован. Не ми пасваш. По-добре е да приключим“. Тогава пък трябва да ти стане неудобно, че си “над нивото” на другия.

Както и да погледна този израз – никога не звучи добре при раздяла!

А ти пробвал ли си да зарежеш някого с това клиширано словоизлияние?