Таратор с настъргани краставици

Таратор с настъргани краставици… на самотен остров

Продължаваме традицията. Вторник е ден за вашите въпроси, зададени към мен през този линк. Ето какво те вълнуваше през изминалата седмица и как отговорих.

Кой е най-големият ти провал?

Трудно е да определя. Не, защото нямам провали, точно обратното. Всъщност, непрекъснато чувам от познати, че е можело да направят нещо, за да избегнат неуспеха. Или по-скоро да го “олекотят”. Какво означава да дефинираш конкретен провал като най-голям? Това е като да сравняваш 10 килограма желязо с 10 килограма сено.

Няма по-голям или най-голям провал. Провалът си е… чист провал.

цитат на Недко Недков

Степенуването на несполуките само замаскира истински важния въпрос. А той е: “какво да направя, за да не допусна същите грешки”. Вместо това, много от нас, са склонни да обвинят целия свят за несгодите и да продължат напред, повтаряйки сходни неудачи.

Проблемът с провалите е такъв, че водят до различни последствия.

Загубих и пари, и доверие, и позиции…

Така сме склонни да мислим, когато попаднем “на дъното”, но не се замисляме какво спечелихме.

Преди всичко печелим от провалите, защото те ни предоставят ценен опит.

цитат на писателя Недко Недков

Кой е най-големият ми провал? Всичките, до един, са еднакво равни и еквивалентно ценни.

Таратор с настъргани краставици или нарязани на “кубче”?

Знам, че открай време се води виртуална война между привържениците на таратора. Наистина не разбирам, какъв е проблемът на хората с таратора, когато е с настъргани краставици!

Предпочитам го с:

  1. настъргани краставели, (да бъдат идеално прави!)
  2. половин орех,
  3. една пипетка олио,
  4. солидно количество копър,
  5. интимно намачкан чесън, (като се замисля, има хора, които слагат лук в таратора???)
  6. краве кисело мляко
  7. и… достатъчно вода, за да направя качествена разлика със салата “Снежанка”.
  8. Може и една и половина щипка сол.

Какво би взел със себе си на самотен остров?

Предполагам, в подобна ситуация, ще се чувствам прекрасно.

Тъй като отивам на “самотен” остров, ще взема… само себе си. Няма нужда да мъкна провизии, техника и пари.

Попадайки там, с празни ръце, ще ми се наложи да съм по-бързо адаптивен към новата реалност. Няма нужда от техника, защото едва ли ще хвана Интернет (въобще дали ще има ток? За да има, някой трябва да го инсталира и поддържа, ама нали е “самотен” остров, определено няма да съм аз ;). Парите ще са безполезни в полеви условия. Едва ли животните ще са опънали пазарски щанд с лакомства.