Срамът от детството

Срамът от детството

Били сме деца. Правили сме глупости. Куцал ни е самоконтролът. Някои възрастни са натрупали повече срамни случки, грешки на растежа.

Впрочем ние не спираме да грешим и като големи хора. Затова не смятам, че правенето на грешки е запазена марка на децата. Дори количеството или типът им не са определящи.

Защо тогава ни е срам от миналото?

Може би, защото ако днес ни се бе случило, нямаше да реагираме така. Нямаше да е пакост, необмислено действие.

Правейки тези сравнения, изпитваме неудобство да говорим за нелепите ситуации, които лаишки сме допуснали или причинили.

Това е опитът.

Живеем, за да натрупваме. И натрупваме, за да живеем. Без това знание ще бъдем винаги изправени на два крака животни.

Следователно, вместо да се огорчаваме, когато някой ни върне в миналите глупости, би трябвало с гордост да обявим колко добре сме се адаптирали и какъв прогрес сме достигнали.

Миналото не е срамно, срамно е да го криеш, защото то е част от нас, която някой някъде ще ни припомни.

Не сравнявайте днес с преди. Просто приемете казаното, показаното, свършеното.