Свободата на словото

Свободата на словото

Слово ли е словоблудството и свобода ли е свободията?

Страдаме и от свободия, и от словоблудственост.

Светът се възмути от пропагандата на Тръмп, но когато “изтръгнаха” способите му за публична изява през платформи като Фейсбук и Туитър, нещата придобиха друг нюанс. Мнозина се запитаха: “след като е толкова лесно да подчиниш някого, как ще продължим да вярваме в свободата на словото“?

Трябва ли да имаме свобода на изразяване?

Както знаем, информацията може лесно да се превърне в дезинформация, ако попадне в грешни ръце и бъде анализирана неправилно. Тогава защо се доверяваме на мнението на околните?

На практика всеки жител на тази планета е своеобразна медия.

Той пропагандира и налага мнение, най-малко, върху своето близко обкръжение. Следователно как бихме определили дадена информация като качествена или като словоблудство?

Не можем.

Как да приемаме политическите лидери превеждащи публично лозунги, които предизвикват хаос и безредие?

Всеки сам решава в какво да вярва

Проблемът не е в източника на информация, а в консумиращия.

Всеки човек сам решава да възприеме или не дадена информация и как да я обработи. Също така се доверяваме на хора, към които изпитваме симпатии (приемаме ги като авторитети) или сме зависими от тях под една или друга форма.

Платформата не е от значение.

Тръмп ще намери начин да каже каквото мисли. Ако не е Фейсбук, ще е Parler. Ако блокират Parler ще се появи друга трибуна. Защо?

Когато хората имат нужда да вярват и открият лидер на мнение, съвпадащо с тяхното, ще направят всичко по силите си да усилят неговите думи.

Дори невъзможното.

Казват, че били ултраси (феновете на Тръмп) и той е вреден за населението. Не! Той е просто катализатор, говорител на дадена група. Неговите привърженици или по-скоро защитниците на дадено мнение, са там, дори когато загубят говорителя.

Рано или късно те ще намерят друг посланик на словоблудствата, в които вярват.

Свободата на словото. Няма такова.

Медиите са зависими

Платформите са склонни да блокират хора с нетипични възгледи или неотговарящи на техните Общи условия. Медиите цензурират, когато имат изгода от това. Защо?

Защото са частни дружества и зависят от парите на други бизнеси/организации.

Нямат значение ораторите

Какво от това, че някой е бил погълнат от машината на цензурата?

Този, който се е осмелил да говори е просто проводник на думи, които са в ума на конкретна група от хора. Дори този проводник да бъде прекъснат, ще бъде използван нов.

Ще се появи друг, ако казаното е от голямо значение.

Така че за каква цензура или свобода говорим?

Всеки от нас е медия. Дори да ни забранят достъпа до Интернет, ние можем да продължим налагането на мнение по улиците или в затвора, но винаги ще бъдем чувани, било то и от малък таргет аудитория.

А ако сме от страната на пасивните словобудители, ще открием кой да говори вместо нас. И ще му осигурим трибуна.

Колкото повече гърла крещят, толкова по-голяма трибуна се дава на оратора.