Самият аз съм Ада

Самият аз съм Ада (поезия)

Самият аз съм Ада

Плувам във води на водопад
и виждам тъмните табели.
Чувството, като отминаващия,
за мене твърде късен влак –
сякаш часовниците са се спрели.

Не мога да намеря близък бряг
компасът твърде остарял е!
Сякаш съм обезумял от глад,
а храната няма вкус и миризма.

Дъждът посипващ ме изцяло
се слива със струите на водопада!
Чувството, като изцедения,
но не душевно, напълно тялом.

И няма връщане самият аз съм Ада!

Написано: 2011 година.