Рисковете, които поех с романа “Папка “Аутизъм”

Рисковете, които поех с романа “Папка “Аутизъм”

Да издадеш роман в пика на коронавируса!

В тази публикация, ще ти разкажа за рисковете, които поех с издаването на романа “Папка “Аутизъм”.

Ако искаш да го поръчаш, с включена БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА до избран от теб адрес и разписана от мен, виж как като последваш тази връзка.

Най-неподходящото време

Казваха ми да забавя издаването на “Папка “Аутизъм”. Аз, обаче, се заинатих и се запитах: “Склонен ли си да изчакаш година, за да пуснеш на книжния пазар книгата”.

Не, не бях склонен!

Освен това, когато пиша, винаги си поставям крайна дата. Ако нямам срок, бога ми, никога нямаше да издам роман. Хаосът в главата ми може да бъде поставен “в ред”, само ако е притиснат от времето.

И така, когато започнах процеса по редакция в началото на 2019, знаех, че датата ще е 2 април – Световният ден на аутизма. Понеже нямаше как да се справим с редакцията, коректорството, предпечатната подготовка и всички други дейности, само за 4 месеца, приех, че ще пусна книгата през 2020.

Само че кой е очаквал коронавируса? Нямаше как го да предвидя, но и да знаех предварително, нямаше какво да се стори!

Реших да не отлагам. Пандемията, от друга страна, помогна с това, че “освободи” печатниците.

Заглавието – за и против

Още от началото, оригиналното работно заглавие на романа беше “Папка “Аутизъм”. Освен, че има конкретна причина да го кръстя по този начин (ако прочетеш книгата ще разбереш), целях да направя референция към интернет жаргона “папка аутизъм”, който нашумя в средите през 2017. Тогава беше модерно да се ползва като олицетворение на нещо, което няма разбираема стойност.

Е, три години по-късно, този израз излезе от употреба и все по-рядко се среща.

По време на редакцията имах големи колебания дали да не променя името. Все пак, отмина модата на жаргонното му използване.

Колко канцеларски звучи “папка” и колко непознато “аутизъм“. По-едно време експериментирах със заглавия като “Червената папка”, “Розовата папка” и други.

Обаче, нито едно от тях не носеше посланието, което преследвах. Как щях да убедя читателя, че тази книга е против/въпреки предразсъдъците, а самият аз цензурирам думата “аутизъм“?

Осъзнах, че премахвайки вълшебната дума “аутизъм“, тази книга губи своя дух и предназначение.

Погледнато от комерсиалната страна… заглавието е трудносмилаемо.

И до днес, когато някой ме попита как се казва романа ми, срещам погледи на почуда. Сякаш съм казал нещо абсолютно неразбираемо.

Абстрактната корица

Идеята за корицата е изцяло моя. Целта ми беше да я направим изчистена и абстрактна, а символите върху нея да водят към някои от сюжетните линии в книгата.

Папка Аутизъм - Корица
Папка Аутизъм – Корица – Романът

Синият цвят, е цветът на аутизма. Пламъкът, връзката ключове, иглата – са символни препратки, които се срещат в романа.

  • Пламъкът /кибритената кутийка/ илюстрира желанието за промяна. Протагонистът Алекс обича да припалва огън, за да тушира стресовите ситуации в живота му (фикция от детството му).
  • Връзката ключове имат спойваща роля между момченцето с аутизъм – Филип и Алекс.
  • Иглите символизират брака, както и несигурността на Теа.

Лицевата част прилича на папка.

Описателното начало

Докато работихме по редакцията, получих обратна връзка, че първите страници (може би първите 40-50) са по-описателни и по-бавно се четат. Въпреки тази критика, взех решение, съобразено и с мнението на редакторите ми, да не правя корекции. В крайна сметка, желанието ми беше да забавя началото, за да може след това читателят ударно да влезе в сюжетната завръзка.

Впрочем, много хора потвърждават, че след като преодолеят трудните страници, са прочели книгата за 2 дни.

Е, значи, съм си свършил работата!

Роман на три пласта

Това може да ти прозвучи странно, но тази книга има цели три пласта.

На най-долния се намира драматичната линия. Масовият читател се интересуват от линейното развитие на историята и докъде ще стигнат героите. Следователно, постарах се, този роман да бъде подходящ за всекиго.

В средния пласт поставих социалната линия. В романа присъстват доста социални теми, които се разгръщат, благодарение на разнообразните персонажи. Романът засяга теми като аутизма, разделението на бедни и богати, бъдещето на бездомните хора.

В най-горния пласт се намира психологическата линия. Тя е най-трудна за разбиране. Последната глава от романа разкрива една съвсем различна сюжетна посока. Именно в нея се обясняват цитатите от всяка глава (не са добавени просто така!).

Ползвам множество психологически трикове, за да изградя образите в книгата. Такива са сънищата на Теа или кибритените кутийки на Алекс, които се появяват при конкретна фрустрация на героя.

Липса на фаворит

Читателите обичат да фаворитизират героите. Асоциират се с поне един от тях или най-малкото му симпатизират. В “Папка “Аутизъм” се постарах да няма такъв образ, защото в реалния свят, хората са и добри, и зли.

За Теа, мога да кажа, че се държи като “патка” в дадени моменти, но такива жени като нея – съществуват.

Твърде глупави или прекалено откровени

Тъй като в романа съм разделил мъжката и женската гледна точка и двете страни разказват от първо лице, може да ти се сторят глупаво откровени.

Защо?

Защото не всичко, което преминава през ума ни е за пред хора.

Представяш ли си ако твоите мисли могат да бъдат чути от някого? Всичките пъти, в които напсува, обижда, недоволства от нещо или някого – да станат публично достояние?

Грозно ще се получи, нали?

Лесно е да броиш до три и да замълчиш, но в “Папка “Аутизъм” героите разказват за тези три секунди.

Ние – хората – сме циници. Способни сме на инфантилни мисли. Това се случва и с героите в романа. Техните размишления са изложени на показ.

Ако ти е станало още по-любопитно, можеш да научиш повече за романа оттук.