【ЧЕРНИЯТ СПИСЪК】, АЛЕКСАНДРА МАРИНИНА

【ЧЕРНИЯТ СПИСЪК】, АЛЕКСАНДРА МАРИНИНА

Оценявам романа “Черният списък” от руската писателка Александра Маринина.

Издаден през 1995, този криминален роман ще се опита да ти покаже автентична Русия през 90те години на 20ти век.

Ревю на книгата по следните критерии – стил на писане, развитие на персонажите, сюжетна линия и развръзка.

За автора

Александра Маринина е родена през 1957 година в гр. Москва. Завършва Юридически факултет и работи дълги години в руските разследващи служби. През деветдесетте напуска държавната работа и се отдава на писателската си кариера, като първият й роман излиза през 1993 година. “Черният списък” излиза две години по-късно.

Маринина е продала над 30 милиона копия. По тази причина имаx и големи очаквания към нея.

За романа

В крайморско градче на Русия се провежда кинофестивал. Там са убити трима актьори и един режисьор. “Какво ги обединява”, ще се запитате. Този въпрос си задават и протагонистите – следователят от московското управление на МВР – Владислав Стасов, който е на почивка с дъщеря си и следователка от Санкт Петербург и автор на криминални романи – Татяна. Основният криминалист по случая е 25 годишно момче от местното управление.

Стил на писане

Оценка: 6 от 10

Определям го като добър. Стилът на писане показва възможностите на Маринина. Историята е разбираема и лесно четима. Книгата е интересна и държи вниманието на читателя до края.

Досадните повторения.

Те са непрекъснати и навсякъде. Съответстват на всички герои. Тоест всички персонажи общуват с еднакъв стил на изразяване. Срещат се специфични изрази като:

  1. паразитното “разбирате ли” – “разбирате ли, еди-какво си се случи”, “разбирате ли, това е ужасно” и т.н.
  2. “не ме излъга”
  3. “завчера” – всичко в този роман се случва “завчера” и тази дума се прехвърля от герой на герой

Дори дадена дума или словосъчетание да е актуална в даден регион, не е литературно издържано всички образи да я/го ползват. И тук не говорим за единичен случай, което ме навежда на мисълта, че говорим за недомислие.

Проблемът е в авторовото изразяване или в превода.

Нямам нищо напротив повторенията, ако те се прилагат към герои, които имат обща история помежду си или са придобили навиците на изразяването на отсрещния, вследствие на достатъчно дълго общуване.

Смислови проблеми

  1. “Свестен е, но почти не го познавам” – как ПОЧТИ НЕ познаваш някого. “Почти” се ползва като приблизително достигане до дадена цел. Може да кажем “малко не достига, за да го опозная”, но да кажем “почти НЕ го познавам”, “почти НЕ мога да направя нещо”? Съжалявам, не е състоятелно от моя гледна точка.

Развитие на персонажите

Оценка: 5/10

Случвало ли ти се е да оставиш детето си на 5 годишна възраст да се самоотглежда и да седи само вкъщи? Допълни към картината и това, че си следовател.

Логично ли е да си следовател и като човек с тази професия да се довериш на някого, когото вижадш за първи път в живота си и да му довериш класифицирана информация за извършено убийство?

Влюбвал ли си се в непозната, която изобщо не пасва на вкуса ти за визия, но въпреки това между вас избухва любов, която да доведе до брак на втория ден? Пак имай предвид, че си следовател.

Разбирам, че събитията в романа “Черният списък” отразяват 90те години, когато хората са били по-наивни, по-влюбчиви, по-инертни, по-безразсъдни. Но автентично ли е лица, които работят като униформени да рискуват всичко?

Намирам наивност у представените персонажи в романа. Не ми изглежда сериозно. Оценката ми е такава, защото авторката не успя да ме убеди в достоверността на образите в романа.

История на романа

Оценка: 5/10

Книгата беше интересна. Това което най-много ме впечатли бе умението на авторката да развива сюжетната линия. В самото начало, в бързината да представи пред читателя действието (да го въведе в историята), Маринина очерта герои, които бяха по-първични, наивни и т.н. В края на романа, тези несъвършенства просто се губят сред развръзката. Така да се каже, не остава горчилка от липсата на достоверност.

Пак повтарям, че си давам сметка, че историята е написана в едни далечни времена, когато съм бил бебе и допускам, че тогава животът може да е съществувал по този начин.

Не е правилно да поставям стари събития под шапката на днешния ден. Идеалите и ценностите са толкова променени.

Ако сложим Васил Левски в 2020 година, неговите действия биха били терористични.

Развръзката на романа

Оценка: 4/10

Не ми хареса това, че читателят можеше да се досети кой е убиецът, на сравнително ранен етап от книгата. Нямаше извод/заключение от самите убийства. Уж в основата на книгата, а бяха заметени просто така. Корупцията си остана корупция. Героите не се промениха, с тази разлика, че протагонистът стяга сватба, но това не представя никаква ментална градация.

Второстепенен герой се оказа в основата на развръзката. Малкото момиченце, дъщеря на Владислав, до средата на романа изглеждаше като основен образ, но беше прехвърлена на другия край на Русия по никое време.

Оставам с усещането за непълнота по отношение на развитието на сюжетната линия в този роман.

Препоръчвам ли книгата?

Само ако нямате друго за четене. Става за убиване на време. Имах високи очаквания към авторката, които не се оправдаха и не знам дали бих пробвал друг нейн роман.

Крайна Оценка: 5/10