Първото напиване - дали беше позорно?

Първото напиване – дали беше позорно?

По всяка вероятност първото напиване на всекиго е позорно. Какво беше моето, къде се състоя, кога и при какви обстоятелства – четете в настоящата петъчна новогодишна лична изповед.

Прощавайте за карантията, която най-вероятно ще си представите. 😉

1 януари 200* Новогодишната нощ. Празнуваме настъпването на новата 200* година. Изпращаме 200*. Имам спомен, че съм на 14, но спомените ми са смътни. Може да съм бил на 15.

Събрали сме се приятелски компании. Сестра ми и аз сме поканили хора откъде ли не. Какъв късмет, че си бяхме вкъщи (поне за мен). И като почнах с водка, минах на бира и приключих с бяло вино. Ама това бяло вино така неусетно преминаваше през стомашно-чревния ми тракт, че го пиех като вода.

Не ми харесваше особено, но нали за поддръжката на наздравици през 5 минути… Вечно с вдигната чаша, сестра ми реши да ми спре алкохола и възкликна: “Брат, обърка чашата” и ми подава колата.

Настъпва полунощ. Гърмежи. У-а. Почвам трескаво да звъня на познати и да им честитя. След половин часови опити успявам да проведа разговор с родителите ми. И произнасям следната реч:

– Ооо, честит рожден ден. Да сте живи и здрави.

Рожден ден, really?

BTW, родителите ми посрещаха новата година със семейни приятели на чужд терен, така че купонът вкъщи беше между младежите, свъзани с мен и сестра ми.

Към 2 часа компанията се подготвя да приключи празнуването в дискотеката. Аз съм абсолютно контактен, но леко ми става лошо и дяволски ми омекнаха коленете. Казах си: “ще мине”. Така или иначе отказах да продължа купона, особено след като не се чувствах в добра кондиция. И ми се приспа. Оттеглих се в покоите си. 😉

Все пак сестра ми, преди да тръгне, намери някаква найлонова торбичка и ми я връчи (знайки, че ми е лошо). Явно не съм изглеждал надеждно. Следваше половин час, в който преживях ад. Обръщам се надясно и ми се вие свят. Как да спя като няма нещо, което да не се мотае. Чувствам се като топче от Тото 2 в току-що центрофугирана сфера.

Добре. Щом надясно всичко се разклаща, ще се обърна наляво и така ще заспя. Охо-о-о. Това сработи първите минути и спокойствието се наруши. В комплект с гадното усещане, че ми е лошо, просто нямаше как да заспя.

И докато се въртях неврозно в леглото, изведнъж се появи позив за повръщане.

Набързо се изправих, напипах в тъмнината найлоновата торбичка, получена от сестра ми, която беше до леглото. Без да успея да светна лампата, започнах да драйфам в нея. Трагичното беше, че тая малка и нескопосана торба се разцепи още при първите позиви.

Както разбирате, цялата карантия се разпръсна по пода. Добре, че тогава нямаше мокет или постилки. Беше лесно за чистене. Точно, когато това се случи, майка ми явно е чула хриповете (изчаквала е, все пак след телефонния разговор й е било ясно) и пристигна. Светна лампата и… изненада.

Познайте кой почисти. Два дни ми беше лошо. Е, поне първото ми напиване се случи вкъщи. Не се изложих публично.

Напук на клишето, не намразих бялото вино.

И още: когато се напия имам изморен вид, но за щастие помня всички детайли.

Аз съм много лоша компания, защото съм в ролята на информатора, който на следващия ден съобщава кой какви ги е вършил цяла вечер. Хем пия, хем помня. Кофти, а ?