Приобщаващото училище. Опит да изкореним тесногръдието.

Приобщаващото училище. Опит да изкореним тесногръдието.

В училищата, от приблизително декада години, е в ход така нареченото “приобщаващо образование”. Темата е застъпена и в първия ми роман “Папка “Аутизъм”.

Какво представлява приобщаващата програма?

За първи път попаднах на тази програма в последното училище, в което съм учил. Върнах се по покана на старите ми преподаватели. През 2017, във фоайето на втория етаж, чух за първи път електронизиран звънец, който напомняше на звуков сигнал в банка, който напомня на клиента да се отправи към гише.

Камбаненият звън вече не се прилагаше, за да не стряска децата, които имат дефицити.

В учебната програма се интегрират деца със специални потребности. Ако състоянието им позволява, те посещават част от стандартните занятия с останалите деца.

Примери за дефицити: умствена изостаналост, аутизъм, Синдром на Даун и други.

Ако съответното дете е в невъзможност да се справя както останалите, то бива групирано с подобни на него и посещава само часове, под формата на занималня.

Какви са ползите и негативните от приобщаващото образование?

Ползите са далеч повече, поне според мен.

Децата със специални потребности се социализират и могат да повишат уменията си. Родителите им пък получават подкрепа от специалисти и могат да работят през деня.

От страна на недефицитните деца: те се “сблъскват” с различието от малка възраст. Тоест разбират, че не всички деца изглеждат еднакво и имат сходно на тяхното поведение. В следствие на това, в бъдеще ще притежават много по-голям поведенчески капацитет.

Когато имаш достъп до дефицитни хора, възприемаш по-лесно различието им.

Следователно след няколко поколения, би трябвало да видим много по-широкоскроени поколения.

Приобщаващото образование има и слаби страни.

Педагозите и психолозите, които работят със специални деца все още нямат богат опит с деца от всеки спектър. Получава се проба-грешка.

При смесването на дефицитни и недефицитни деца е възможно да се понижи образователното ниво, както и фактическата дисциплина. Възможно е да се образува специално отношение към една или друга група, която да създаде погрешна представа у децата.

Ще успеем ли да изкореним тесногръдието?

Няма идеална система, която да изкорени напълно предразсъдъците. Те се поддържат и от семейната среда. По-скоро целта на приобщаващото образование е да интегрира, насърчи и подпомогне специалните деца и междувременно да повиши чувствителността по темата на останалите.

Поради особеностите на възпитанието и манталитета на обществото, приобщаващата програма едва ли може да даде бързи резултати в краткосрочен или средносрочен план.

Въпреки всичко, вярвам, че приобщаващото училище е правилната и необходима стъпка към стратегията за интегриране на специални деца в обществените процеси.