Почивай в мир (поезия)

Почивай в мир (поезия)

Почивай в мир

Прозорците пропукват се от студина.
Стените от ледено студения вятър изстиват.
Идва вечерта!
Очите ти вкочанели си отиват.

Ръцете изпънати замръзват,
тялото ти безкръвно загива.
Една сълза попадна върху лицето,
не ще и да попива,
а ти топлината все по-трудно събираш.

И котката разбира, че по-бързо умираш.
На парцела всеки се сбогува.
Един плаче, друг в лицето ти се свира.
И времето разбира –
за последно слънце те огрява
и вятърът душата ти повява.

Сега, животът ти в ковчега:
ще починеш от дългата умора.
За жалост, вече няма да махаш от двора
да разкажеш нещо за отмора…

Подяволите, животът!
Градиш, градиш и накрая си отиваш!
Строиш, строиш и пак умираш!
Сърце, сърце ли те удари!?
Душа и тяло взаимно се удави!

Боли ли те сега главата,
натежават ли ти дните на душата?
Добре ли си горе – в небесата?
Почивай в мир,
остави в нас дълбок отпечатък!

Написано: 2011 година