За фалшивата социология и статистиката

За фалшивата социология и статистиката

Във времена, в които всичко е “пунта мара“, е нормално да изпитваш съмнения. В тази публикация ще се зароди политически оттенък, в това можеш да си сигурен.

Социологията, която никога не лъже

Наистина!

Социологията не лъже, ти сам се лъжеш, защото вярваш.

Политическите сондажи, които уж премерват обществените нагласи са нагласени и платени. Нали така?

Социологията може да бъде изключително точна (що се отнася до определение на точни пропорции), но винаги допуска статистическа грешка. Тя работи по модели, които представляват точно изваяна извадка на обществото. Например, ако в страната 52% са жени, а 48% мъже, то респондентите (сиреч анкетираните) ще трябва да отговарят на тази пропорция. Разбира се, нещата са много по-детайлни. Особено, когато става дума за отразяване и на местни нагласи. Редица фактори се взимат предвид и затова националната статистика трябва да е много по-реалистична, за да има по-правилни прототипи.

Както знаете данните за населението са силно грешни. По преброяване от 2011, хората, които са посочили, че са роми са едва 4.8%, при реални числа – над 25%. Следователно, ако социологическите агенции разчитат на преброяването, то извадката ще е силно компрометирана. Друг е въпросът, че може би ползват данни от общински или полицейски доклади, които имат друга мегодология на правене на груби сметки.

Някои ще кажат – объркаха резултата на Слави Трифонов и неговата партия “Има такъв народ”, но ако погледнем по-близо числата, ще разберем, че хич не са толкова измамни пропорциите, които се предлагаха преди 4 април. Долу-горе социолозите даваха около 13% на въпросната партия, но тези данни са получили от национално проучване, направено на територията на страната. “Има такъв народ” получава 30% от гласовете в чужбина, което увеличава резултата им с 2-3 процента. Като добавим и статистическата грешка… ето го крайното им представяне – малко над 17%.

Другото, което не се отчита е фактът, че замерванията на социологическите проучвания обхваща настроенията в даден времеви отрязък. Помислете си колко често променяте решенията си за всевъзможни неща. Ако приемем, че има 10-15% колебаещи се гласоподаватели, колко лесно би било резултатът да придобие съществено изменение!?

Да прибавим и избирателната активност, която може да се покачи или да спадне в последния момент.

Все пак се плаща

Казвам ти го със сигурност, социологията е острие на властта. Впрочем, когато се показва дадена пропорция, тя моделира в обществото сходни на нея настроения. Например, виждаш, че за БСП дават 19% и си казваш – трябва да гласуваш за партията, която е неин основен противник. Или обратното – ако ти се струва малко – да я подкрепиш. “Демократична България” е само с 8%? Тогава трябва задължително да гласувам, за да увелича влиянието й.

По този начин, още в зародиш социологическите изчисления влияят върху нагласите. Така че главната цел на информацията е да бъде поне малко видоизменена в полза или в ущърб на част от претендентите.

Да вярваме ли?

На социологията като наука – да! На проучванията, които ни предоставят по време на кампания – не. Проблемът е, че основната част от населението вярва. И нейната нагласа се видоизменя въз основа на подобни лостове на властта.