Остаряваме (поезия)

Остаряваме (поезия)

Остаряваме (поезия)

Остарелите печати по-трудно се заличават.
Остарелите ти маси спомените пазят.
Остарелите думи остават вечни.
Остарелият също пламък изгарящ всички вещи.

Остарелият ти поглед, който наблюдава…
Остарелите гости, които винаги заминават.
Остарялото ти тяло, което от спомени се смазва.
Остарелите познати отминават в къщата ти празна.

Остарелите книги по-трудно се четяли.
Остарелият телевизор картината развалял.
Остарялата висяща крушка поклащайки се не остава…
Остаряваме и животът изчисляваме в математически остатък.
Остаряваме, а думите важни сме пропуснали!

Остаряваме и около нас пусто е.
Остаряваме и ти за кога себе си ще съдиш!
Остарялата съвест време е да изпъдиш.

Написано: 2008 година