Омраза към хората или към самия себе си

Омраза към хората или към самия себе си

Все по-често сме свидетели на публични прояви на омраза. Ако влезете, в която и да е социална мрежа, ще прозрете плоския хумор, зад който се крие език на омразата.

Никой не е достатъчен авторитет и рядко се съгласяваме с чуждо мнение. Когато се оказваме на границата на самотен остров или да опростя: когато всички други не подкрепят нашата гледна точка, у нас се заражда омраза към хората.

Понякога е омраза към личността, а друг път към хората. Колкото по-лично става, толкова по-сигурно е, че ще насочим неприязънта си към конкретната личност. И можем да стигнем дотам, че да намерим изкупителна жертва. Такава, че да носи отговорност за всеки следващ, дръзнал да е против мнението ни.

В основата си, омразата към околните е прикрито усещане.

Всъщност дали мразим другия? Дали не проектираме собствената си импотентност у околните, търсейки удобната личност за “жертвоприношение”?

Дали не мразим самите себе си и неспособността си да бъдем авторитети за околните?