Нормално ли е да реагираме със смях на тъжно събитие?

Нормално ли е да реагираме със смях на тъжно събитие?

Обърканите емоции не са запазена марка на психично нестабилните.

Може да ти се стори налудничево, но понякога свръхсилните емоции могат да доведат до точно обратното на поведението, което е приемливо за дадена ситуация.

Например, когато съобщават новина за смърт да последва бурен и нестихващ смях. Не винаги говорим за объркани емоции, понякога е радост или облекчение, колкото и грозно да изглежда отстрани.

Много пъти ми се е случвало да известявам нещо тъжно с усмивка. Това, което се случва у мен е, че изпитвам невъзможност да задържа истинските си емоции. В стремежа да ги прикрия ми избива усмивка. И става натурално, без да планирам. Контролът върху емоциите ми е безвъзвратно загубен.

Същото се получава, когато нещо е твърде абсурдно и дори не знам как да го заявя и тази защитна усмивка пак е в заряд.

При мен изглежда много нелепо, но при други тази усмивка сработва и заблуждава успешно.