【 Момиченцето на татко】, Мери Хигинс Кларк

【 Момиченцето на татко】, Мери Хигинс Кларк

Оценявам романа “Момиченцето на татко” на американската писателка Мери Хигинс Кларк.

Издаден е през 2002 в Америка, а у нас година по-късно.

Ревю на книгата по следните критерии – стил на писане, развитие на персонажите, сюжетна линия и развръзка.

За автора

Мери Хигинс Кларк е родена през далечната 1927 година в Бронкс, Ню Йорк. От ирландски произход. След смъртта на баща й, семейството й изпитва огромни финансови затруднения, но въпреки тях издава първата си творба само на 16 годишна възраст. Пише десетки бестселъри в жанра трилър. Умира в началото на 2020 година.

За романа

“Момиченцето на татко” разкава за смразяващо убийство на Андреа. След като обвиненият излиза на свобода след две декади присъда, сестрата на жертвата Ели започва борба, за да докаже, че е несправедливо пуснат от затвора. Този трилър ще ни пренесе в живота на едно почернено семейство, което се разпада, но и именно то е най-добрият защитник.

Стил на писане

Оценка: 9 от 10

Романът “Момиченцето на татко” е представен през призмата на Ели. Тя се опитва да разплете убийството на сестра си, случило се преди повече от 20 години. Авторката умело представя сюжетната завръзка с лекота, залагайки на пряката реч. Протагонистката представя събитията от нейна гледна точка, което спомага за поддържането на напрежението. В комплект с ненатрапчивия стил на изразяване, неслучайно Кларк е наричана кралицата на съспенса.

Развитие на персонажите

Оценка: 10/10

Персонажите са интересни, носещи духа на Америка. Главната героиня Ели успява да получи одобрение и съчувствие от читателя, защото е отлично изграден образ. Тя е едно загубено момиче, търсещо правдата, но най-вече смирение. Може да го получи само ако разкрие напълно събитията от съдбовния ден, когато по-голямата й сестра Андреа е намерена мъртва.

От нейното присъствие в книгата произтичат и останалите второстепенни персонажи, които я обичат, но и се съмняват. За щастие при всеки от тях се наблюдава развитие.

История на романа

Оценка: 8/10

Историята е леко предвидима. През цялото време се надявах на тотален обрат. Детективското ми око търсеше нови неподозирани хоризонти, които нямаше. Всъщност “Момиченцето на татко” не е толкова трилър, колкото едно закъсняло разследване, без особени смразяващи моменти.

В никакъв случай не казвам, че на романа липсва нещо. Напротив! Достатъчно интересен е, за да го прочетете на един дъх. Просто можеше повече, но е добро четиво.

Развръзката на романа

Оценка: 9/10

И доброто възтържествува. Нали това чака читателят? Да, малко банален завършек с поредната гонка, скучно преследване и очакван финал. Предвид годината на издаване това не трябва да те смущава, ако планираш да прочетеш. Просто аз съм претенциозен!

Препоръчвам ли книгата?

Категорично да. Като фен на криминалните романи, струва си да отделите време на тази книга. Не бих казал, че блести с най-изненадващия сюжет, но и за миг няма да помислите да я оставите по средата.

Крайна Оценка: 9+/10