Може ли да се прости убийство?

Може ли да се прости убийство?

Дали е предумишлено

Убил си нарочно, планирано, без да ти трепне. Не си се поддал на моментно състояние на афект, а си омъртвил някого целенасочено. Кой си ти? Дори да си прекратил живота на друг насилник или убиец, може ли да се прости стореното от теб? Може ли да те наречем герой, ако си убил друг като теб?

Отнемането на живот не е грях. То е най-лошото, на което е способен човекът. Но човекът не убива само себеподобни, той посяга и на животни, и на растения.

Дали всичко това не е нормалната житейска верига, един вид – естествен подбор? Доколко е естествен е друга тема… Дали конкуренцията не е съвсем нормален подтик, който следваме?

Дума не става за опрощение, но може би всичко, което се случва следва някакъв ход на еволюцията. И част от нас са в позиция на жертва или насилник.

Слабият убива силния, понякога. Но обикновено е обратното. Или поне така мислим. Всъщност силният е слабият. Убиецът е жертва на самия себе си.

Дали е доказано

В модерния свят, все по трудно доказваме убийството. Или по-скоро откриваме извършителя. Защо убиваш и прикриваш следите си? За да продължиш да задоволяваш този нагон или защото те е страх да бъдеш спрян? Или защото ти можеш да се превърнеш в лесна плячка, когато изгубиш контрола. Например – в затвора.

Присъдите са неефективни, защото повечето убийци са развили патология. Особено, когато извършеното е било обмислено. Те са рецидивисти. Хора, които ще повтарят онова, което са започнали – защото не могат да се интегрират социално като останалите. Още повече, когато са били в изолация в пандиза.

Дали е благородно

Да убиеш по благородни подбуди. По медицински причини. Чували сме за такива случаи, дори има държави, като Швейцария, в които могат да те омъртвят доброволно и законно. Но след като се докаже, че психически и емоционално разбираш смъртта.

Когато става дума за убийство, при което майка убива децата си, защото биват тормозени от съпруга, не е благородно. Защо? Защото тази жена има други варианти. И най-важното, не е важно какво е решила майката, а дали жертвите й са били съгласни да бъдат ликвидирани. Но могат ли деца да вземат подобно решение, дори тя да е питала: “искате ли да умрете“?

Дали е честно

Кой си ти, че да искаш чест в убийствата? Кой си ти, че да прощаваш убийство? Кой е Бог, че да прощава убийство? Кой е измислил прошката въобще? Правиш нещо скапано в живота си и после “прощавай“, замитайки грешката под килима. Прощавам ти, че ме мислиш за глупак, бих казал. И може би съм такъв, след като ти “простих“. Ти продължи да грешиш. Такива са присъдите за убийствата. Грешки.

Честни ли са присъдите? – Не

Честни ли са убийствата? – Не