Колко пъти човек може да изпусне телефон в тоалетната?

Колко пъти човек може да изпусне телефон в тоалетната?

Това е въпрос, на който ще търсим отговор в петъчната изповед. След карантийния петък наскоро, се пренасяме към фекалния, а там по дяволите имам какво да разкажа.

Не продължавайте надолу ако темата е неприятна! Бях предизвикан да разкажа…

Първата среща с клозета беше най-страшна

Пренасям те на село. Ама дълбоката провинция. Там където такова нещо като канализация не съществува и нужниците са една изкопана дупка, която събира… знаеш какво. И тъй. Годината ще да е около 2001-2002. Тогава сестра ми тъкмо се беше сдобила със стария телефон на майка ми. Някакъв Siemens беше… от най-здравите. И отива до кралското място. Върши си работата и на финала, телефонът й от малкия заден джоб, се изплъзва и изхвърча право във фекалната яма. Дали се е чуло цоп или хлоп, аз не знам, ама ще стане още по-брутално, казвам ти.

Сестра ми идва при мен, прекъсва играта на карти с аверите и отчаяно ме моли за помощ. Решила е, че аз съм експерт по фекалните драми и ще спася някак си, с невероятния си ум, телефончето. Отивам аз на местопроизшествието, тя ми свети с фенер в ямата, с дълбочина около два метра и половина. Съзерцавам закратко телефона, цъкам с език и планирам. Планирам да го извадя. Ама няма обхват, така че да разберем дали си струва усилието, не е възможно. Решаваме, че си струва. Все пак тогава телефоните бяха и скъпи, и ценни.

Хващам един железен прът, на него окачвам желязна паница и провирам съоражението към дълбокия ров. Достигам мишената. Правя загребване, ама взимам повече от кафявата смес, отколкото ми се иска. Опитвам се да поизхвърля част от нея. При второто загребване, за да захвана и телефона, нещо не преценявам и вместо да се озове в посудата, се оказва под нея и телефонът все повече се покри с… Съобщавам, че не ми е по силите тази задача – най-много да погреба телефона завинаги, а и не бих го пипнал, дори да го извадя.

Сестра ми се обажда по спешност на братовчеда. Той пристига експресно. Използва моята техника, ама доста по-сръчно, с по-убедително гребане. Изважда пълната паница и някъде в нея е потънал и телефона. Застава на слънцето и почва да разглобява телефона, барабар с изпражненията. И като го отваря, всякакви живи твари, разбирай червеи, се межделеят. В крайна сметка, телефонът заработи. След две седмици в изгнание и ежедневно полагане на спиртни компреси, бе продаден като втора употреба.

Да пусна и водата, що пък не?

След няколко години, докато съм студент във Велико Търново, се размотавам с един суитшърт. И така ми е широчичък, че докато отивам да пишкам, свършвам работа, понечвам към бутона за пускане на вода, някак удрям отдолу джоба или има дупка, така и не разбрах, и оттам изхвърча телефонът ми. Право в тоалетната. Но той е много здрав. Sony Ericson. То тези инциденти все на здравите джаджи се случват, нали? Освен това има и пластмасово покритие, за да не го почупя. Та, изхвърча, докато водата от казана е пусната и аз решавам, че трябва да се сбогувам завинаги. Каналът ми го отне. Но след като пяната от ароматизатора се изчиства виждам на дъното малкото ми, не толкова сладко, телефонче. Викам “Ще те спасЪ“, както Стойка Пипирудата. Хващам някаква памучна ръкавица на приятелката на съкилийника и бъркам с отвращение в тоалетната. Изваждам изгасналия телефон. Разминал се е леко. Изглежда е заминало само пластмасовото покритие и ръкавицата, нали, я амортизирах… Освен това имаше само един дефект, подсветката на един от бутоните на клавиатурата не работеше. Оф, бе!

Батман по фекалните въпроси

Училище. Моя съученичка говори с мен по телефона, нали сме гъзари. Дели ни една дебела стена. Тя в женската, аз в мъжката тоалетна. Нужникът няма тоалетна чиния, но поне е налична канализация! Докато се обясняваме, чувам трясък и връзката изключва. Тя паникьосано пристига докато си мия ръцете, за да ме извика, за да й съдействам. Защо все на мен ми се случва да ме търсят при подобни инциденти?

Паднал на забраненото място. Влизам в двете нули и едно изключително добре закръглено, тлъсто, гнусно, женско изпражнение ме гледаше и върху него като черешка на тортата, седеше телефонът на въпросната съученичка. На ръба към клозетната дупка. Извикахме подкрепление – чистачката. Аз се изнизах! Видях достатъчно.

Обаче забелязвате ли, че никога не довършвам спасителната акция?