Когато учителка ти прави намеци за...

Когато учителка ти прави намеци за…

Петъчна история. За целите на която ще опитам да не бъда твърде конкретен.

Всеки от нас е имал по един кофти учител. Е, нагледал съм се на случаи. Но като този – няма да срещнете. Въпросната госпожа има богато досие – прибиране на подкупи – от пари до всякакви други придобивки. В замяна, разбира се, повишаване на успеха по съответната дисциплина. Към това можем да добавим, че тя имаше силна склонност към хазарта, която я подтикваше да инспектира дневниците и да оглежда имената на настойниците на съответния ученик. Когато откриеше достатъчно заможен родител, следваше и основата – изнудването.

Освен това обичаше младите момчета.

Така например, е имала връзка със свой ученик, с когото след това са сключили и брак. Следва смъртта на родителите му и развод. Но тя все така си остава похотлива учителка.

Как точно е оцеляла близо четиридесет години в системата, не знам! Но се запознах очи в очи с тази легенда. За мой късмет само за една година и бях свидетел на далеч по-слабобюджетни ситуации.

Историята

Имах аз една учителка в предпенсионна възраст (аз на 14). Отличник съм, това много пъти сме го говорили. И като успешен ученик, се бутам на всевъзможни олимпиади. За да участвам, трябва да напиша, нека го наречем “проект“. И тъй. Отивам в междучасието при въпросната преподавателка, за да предам проекта. Тя го оставя настрани, въобще не го поглежда, вади празен лист хартия и започва да пише. В края на междучасието казва: “чудесно, трябва да го довършим. Какво ще кажеш да се видим вкъщи“. Аз настръхвам. Знаейки всичко написано по-горе. И тръгвам да отклонявам дипломатично предложението. Тя забива второ: “да се видим на кафе тогава“. Уааат? Само да уточня, че тя има фамозна визия. Убийствено напомняща на … баба Яга. Дълга, къдрава коса, като метла. Вече споменах, че е точно пред пенсиониране.

И така тя настоява да се видим насаме. Уж под претекст да довършим проекта. Нейния проект. И оттам се почна лудницата. “Ако вали, може да ми звъннеш през деня, да дойдеш вкъщи. Ако не вали, ще се уговорим за вечерта“, така ми каза. И какви ли не мисли ме сполетяха. Дали е разбрала кои са родителите ми? Дали няма да стане като с онзи неин ученик в миналото? Направи ми освен намеци, но и комплименти. Бил съм талантлив, у-а…! Пък как го разбра като дори не хвърли поглед на написаното от мен?

Поканата я направи в четвъртък и аз до неделя полудях. Така де. Не й звъннах и ако в петък се двоумях и не знаех как да постъпя, то в неделя вече бях под огромен стрес – какво ще се случи нататък, при положение, че не я потърсих.

Междувременно съм разказал на всяко движещо се същество в обкръжението си за случилото се. Така да се застраховам.

Но в тази ситуация беше трудно да ме изнудва, защото бях отличник и нямаше как да ме “пипне” по този параграф, а това й бе основното оръжие, за да получава каквото иска. Така поне мислех.

След като не я потърсих, от първия учебен ден, тя не обели нито дума. В часовете – нищо. В коридорите – нищо. Ходиха на олимпиада. Върнаха се. И внимание! Тя започна да се прави, че не ме познава, че никога не ме е виждала.

Така, по нейните си методи, ни принуди да отидем на театрална поставка в града. Е, поне беше безплатно. Едно добро дело направи. И аз като най-устатия в класа, отивам пред читалището да й искам билети, понеже бяха в нея. И тя ме поглежда изпод вежда и казва: “Ти пък кой си“?

Аз й обяснявам кой съм? Уааат! Въобще не очаквах подобно нещо. Тя до вчера ми говореше поименно. Изведнъж забравила кой съм. Естествено разказах на съучениците. Голям смях падна.

И едва в края на срока, въпросната учителка се изцепи пред целия клас. След всичките тези месеци, в които тя се правеше, че не ме познава. Стана дума за олимпиадата , обърна се към мен и пред целия клас каза: “Недко, нали така! Ако се беше обадил да довършим проекта, нещата щяха да са еди-как-си“.

Последва шушукане, щото всички бяха впечатлени, че ми говори, че и поименно. Явно си спомни кой съм и какво съм направил. Или по-скоро каквото не съм направил.

Излишно е да казвам, че се заяде с мен в края на срока. Намери ми слабите места и успя да ме оформи с петица. С право. Наистина се издъних.

През втория срок имах късмет – тя почти не идваше в училище, защото се грижеше за болната си майка. Накрая дойде да ни оформи, без да ни изпитва. Пълна пародия беше всичко.

Просто като знам истории на други преди мен, как ги е тормозила… искала е пари, дини, животни… въобще… леко се разминах.