Когато другите са по-унили от мен...

Когато другите са по-унили от мен…

Винаги е било притеснително, когато срещу мен е човек, за когото не е типично да изглежда унил. И като наблюдавам това настроение, моето също се срива.

И почвам да питам. Какво има. Какво се е случило. Защо се държиш така.

Обикновено няма отговор, защото понякога е неудобно. Друг път е фалшива тревога. Човекът е изморен или просто не се забавлява. Има такива моменти.

Не може някой да е по-унил от мен! Затова трябва да дойде на себе си. Иначе ще питам, докато не стана досаден и не вбеся 😀