Как ще ги стигнем?

Как ще ги стигнем?

Трябва ли да настигнем Европейските държави?

Нали все това се питаме. Как сме щели да ги стигнем.

Защо е толкова важно да “стигаме“, да сме като другите? И да минем по техния път, пак няма да сме като тях!

И въобще разбираме ли, че ние не сме “другите“, за да искаме да сме като тях.

Можеш да искаш да стигнеш някого, за когото знаеш, че има същата професия, демек си в неговата категория. Но да се сравняваш с банкер, при положение, че си футболист, някак не е логично.

Та и ние опитваме да плаваме в непознато море. Надявайки се, че ще стигнем накрая “белия свят“. Но вместо това се губим. Защо? Защото сме различни.

Защото не можем просто да бъдем другите. Първо трябва да опознаем морето и след това да плаваме.

Как ще ги настигнем?

Първо да спрем да тичаме след тях. Който тича стремглаво обикновено се забавя повече. Първо да разберем какви са ни силните страни и после да не се задъхваме. Щото правилната стратегия е с равномерни притичвания да постигнем цел по цел.

Отъпканите пътеки не са за всеки.