Как да се справим с провалите?

Как да се справим с провалите?

Какво са провалите?

По дефиниция провалите представляват “пълен неуспех в дадена дейност”. Всеки от нас претърпява такъв десетки пъти в съзнателния си живот. Защо? Защото сме така устроени, че докато се учим допускаме грешки, които водят до частичен или пълен провал.

Колко пъти сме падали докато направим първата си крачка? Колко пъти сме разбирали погрешно дадена информация и сме взимали грешни решения? Колко пъти сме правили неволно грешки? Спряхме ли да ги правим?

Провалът е навсякъде около нас. И с натрупан житейски и(ли) професионален опит, пак ще направим грешка, която ще ни коства много.

Правилна нагласа към провалите

След като стана ясно, че провалите се оказват неизбежни и ни следват до края на живота ни, тогава трябва да се справим с тях някак си, нали?

Често приемаме неудачите като края на света; като злото, което е провалило плановете ни.

Озлобяваме се, ядосваме се. “Защо на мен” се питаме. Не схващаме, че “съдбата” няма специално отношение към нас. Всеки изпада в немилост десетки, дори стотици пъти. Провалите не следват хората по статистически принцип. Те се случват дори да сме прекрасни специалисти или с безмерен интелектуален капацитет.

Следователно трябва да приемем присъствието на злата сила, наречена “провал”. Нагласата към нея е важна, за да преодоляваме разочарованието от нея. Ако я приемаме като “необходимото зло” и не се страхуваме, тогава и ще допускаме по-малко грешки.

Някои провали се случват заради страха от тях. Когато не си уверен е много по-вероятно да сгрешиш.

Всъщност погледнато от философска гледна точка, катализирането на неуспехи ни носи повече знание, отколкото бихме натрупали без тях. Най-силно се оценяват негативните резултати, когато са били плод на ударен неуспех. Когато са ни разтърсили из основи.

Провалите са необходими източник на ресурс към успеха.

Провалите намаляват с времето

Когато се натрупат много грешки, развиваме образно казано “резервоар” от сценарии. Той ни помага да избягваме повторения. Така че с времето провалите ще намаляват. Стига да сме достатъчно себекритични и да направим качествен анализ на причините.

Какво ни носят провалите?

Загуба на пари? На ресурси и време? Да! Такива са… отнемат, понякога ни се струва – всичко. Но когато след години се върнем в изминалите събития и направим равносметка, се оказва, че провалите са носили ценна информация, дори посока на действие.

Всяко зло за добро“, нали?

Неуспехите опитват да ни “обладаят” с чувство за безметежност, но интелигентният човек ще намери много повече. Ще извлече максимална полза от тях. Дори закодирана, такава ще откриете във всеки провал.

Как да се справим с тях?

Не е нужно да се справяме. Достатъчно е да ги приемем. Без излишна драма. Когато работим или правим, каквото и да е действие, трябва да очакваме да се провалим по всяко време. При това няма никакво значение колко предишен опит имаме, на каква възраст сме или какви са ни намеренията.

Когато привикнем с мисълта, че провалите “дебнат” на всеки ъгъл, ще ги очакваме и тогава разрушителната им сила ще бъде миниатюрна.

Ако сме подготвени за земетресение, го преживяваме много по-лесно. Използвайте същата аналогия за провалите. Друг е въпросът, че не можем да прогнозираме предстоящото заметресение ;).