Историята на лъжливото овчарче

Историята на лъжливото овчарче

Тази история аз съм я писал. Както разбираш лъжливото овчарче съм аз и в тази петъчна история ще ти докажа, че системните лъжи водят до трайно недоверие.

И така. Като дете бях патологичен лъжец. Понякога, за да прикрия лапешки деяния aka пакости, друг път – за да направя дадена история по-пълноценна, интересна или по-достоверна. Когато си дете имаш нужда да преувеличаваш. Поне аз бях така.

Към датата на въпросната случка, представи си, че всяка втора дума, която съм изричал, е била – лъжа. И така. Една вечер, родителите ми са разгневени, викат мен и сестра ми на очен контрол. Проблемът е, че е изчезнала запалката (а те са страстни пушачи), а резервните не палят. И става страшен скандал – кой е взел огънчето?

Естествено, веднага на пангара съм аз. Твърдя, че не съм пипал запалката, но не ми вярват. След като знам, че не съм аз – опитвам да прехвърля вината у сестра ми. Тя трябва да е направила нещо, след като нямам общо с провинението.

Настъпва момент, в който ме карат да се извиня. Няма за какво. Боже, аз като съм виновен не признавам, а какво остава като съм невинен! 😀 Но преди всичко държат да им кажа къде е запалката. Продължавам да твърдя, че – НЕ ЗНАМ.

Сестра ми и тя се прави на невинна. Тогава аз заявявам, че след като аз не знам къде е, значи сестра ми я е скрила, но как да ми повярват, когато в 99% от случаите съм лъгал?

Тогава, явно осъзнали, че няма да последва самопризнание, ни изпратиха в хола, за да се разберем. След дълги преговори, уговорки, слововъртене, убедих сестра ми да си признае.

Беше свила тази въпросна запалка – в касетофона. Дали не беше пушила и от страх да не я хвана, е скрила запалката – не помня детайли. Е, и двамата сме били под десет годишни. Нейната версия беше, че я е сложила все едно е касетка.

Та, изводът е: когато системно лъжеш, ставаш протагонистът в приказката за лъжливото овчарче. Даже да си убедителен лъжец, веднъж ще се случи да те хванат и ще съжалиш.