Истината винаги си струва!

Недко Недков

Винаги си струва да кажеш истината!

Дори да е отблъскваща; трудна за приемане; обидна.

По-добре да дръпна човека насаме, да съм прям с него, отколкото да сътруднича на “Отдела по клюки”.

Когато съм искрен, говоря от първо лице и не си “измивам ръцете” с мнението на другите.

Затова, да бъдеш директен се иска смелост (да си устат си е глупост!) и малко бездразсъдност.

Истината е за двама

Възможно ли е да се заблуждаваме? Да смятаме, че сме прави? Кога едно твърдение можем да наречем истина?

Всеки от нас е направен от различно “тесто”. Понятието “правилно” има специфично значение за всекиго. Живели сме в различна семейна и обкръжаваща среда. Тя пък, от своя страна, ни е “задръстила” със свои наложени норми. Така, твоята дефиницията за “ценности” може съществено да се различава, от моята.

Личната истина

Твоите разбирания за правилно, не правят разсъжденията ти истина. Поне не и за околните.

Твоята истина не е моята истина.

цитат на Недко Недков

Истината е за двама – между мен и теб. Тя се формира като сбор от възгледите ни. Някъде по средата. Да търсим обществено съгласие, че сме прави, е лудост. Представете си цялото общество, представено от напълно различни модели на възпитание, което да формира само една истина, валидна за милиони хора? Невъзможно, нали?!

Кой има право да говори?

Навярно, всеки има право да сподели мислите си. Ако, обаче, си в лоши отношения с човека, към когото са насочени думите, ще те разбере ли правилно? Ако ти не си авторитет в неговите очи, ще бъдеш ли чут? Дали афекта от посочената истина, няма трайно да влоши комуникацията помежду ви?

Няма човек, който да не се жегне, поне малко, от истината. Но всеки я филтрира по индивидуален начин. Един ще се разсмее ехидно, друг ще те приеме за недоброжелател. Ако имаш късмет, отстреща ще получиш отрицание, но след като дадеш възможност на човека да осмисли чутото, може би, той ще ти благодари (или поне ще си вземе бележка).

Да премълчиш или да назовеш истината

Болезнено е да изречеш неизреченото, а след това – да понесеш негативите от реакцията на другия. Защо да си откровен, когато е по-лесно да премълчиш? Така се отърваш от потенциален конфликт, нали?

Премълчаването има и снизходителен ефект. Казват, че “мълчанието е злато“. Защо да се конфронтираш, след като си убеден, че човекът няма да осмисли/чуе/разбере правилно думите ти?

Това, обаче, не е ли оправдание и начин да обясним защо се “снишаваме” в дадената ситуация?

Струва ли си да “стъпваме по жарта” за личност, която не ни е приятел или близък? Въпрос на принципи ли е да “заковем” истината?

Понякога непознатият е по-склонен да каже, право в очите, това което мисли за нас, защото няма какво да губи.

авторски цитат на Недко Недков

Лъжа ли е да не кажеш истината

Ако премълчиш, ти просто си решил да оставиш тежката задача на някого другиго. Само, че какво ще се случи, ако те попитат: “има ли нещо, което не си ми казал?“. Ще играеш ли ролята на “луд”? Това не е ли директна лъжа? Ти лъжец ли си, читателю?

Освен това, когато не назоваваш истината, рискуваш да те нарекат лицемер. Достатъчно е само да се издадеш, че и ти споделяш същата истината, каквато и околните.

Понякога казваме истината, за да сме спокойни със себе си. Тоест, правим го, за да не ни гложди съвестта.

Арогантни ли са директните хора

Директните хора носят отговорност за думите си. Това можем да твърдим, със сигурност. Те нямат спирачки и обичат да бъдат болезнено конкретни и не им пука дали ще се поставят в “окото на бурята”.

Истината, сама по себе си, когато е болезнена, е и арогантна.

цитат на писателя Недко Недков

Но дали директните хора имат честолюбиви намерения или са сеирджии?

Ако някой те нарича “арогантен”, може би, не си казал истината по щадящ начин. Следователно, искал си да нагрубиш, да снижиш другия. Тук, разбира се, не трябва все да мислим, какво ще каже, този към когото е насочена искреността ни. Ако този човек смята, че си арогантен, това не те прави, непременно, такъв.

Човекът преди всичко е чуплив и трудно приема критиката.

цитата на автора на романи Недко Недков

В емоцията си, може да те нарече и “изверг”, а после да ревизира оценката си.

Искреността, казана, за да помогне някому, не е приятно да бъде представена на всеослушание. Има хора, които предпочитат да изкрещят високопарната си истина пред публика, така че да “жегнат” повече. Дали това би било правилно? Дали човекът ще се промени или осъзнае чутото по-добре? Със сигурност ще остане у него доза разочарование и с право ще се разсърди.

https://www.facebook.com/nedkoinedkov/photos/a.103264771507176/132302648603388/