Или... дали... нали

Или… дали… нали

Чесън или лук?

Вкусът ми се измени. Преди повече харесвах чесъна, а сега – червения лук.

Дали утре ще бъде по-добър ден?

Не. Животът следва някакъв ход. Понякога следва лош след лош ден. И така влизаш в дълга фаза. После идва доброто. После се завърта със злото. Това е един непрестанен танц между доброто и злото. Утрешният ден не ти гарантира, че ще е по-добър от предишния.

Нали красотата ще спаси света?

Под това има толкова изкривена семантика. Красотата е на повърхността. А какви намерения прикрива тя? Даже съм забелязал, че ядливите растения са красиви – привличат окото – но когато ги докоснеш се превръщаш в тяхна жертва. Красотата е за заблуда. Ако живеем в заблуден свят – ок! Красотата ще “спаси” света.

Училище или детска градина?

Училище. Навремето майка ми ме попита дали искам да тръгна на училище, на шест. Нямах търпение дори без да знам що е то “уличище“. Този мой избор предопредели доста неща в последствие. А защо мразех детската градина? Защото мразех да спя на обяд. А защо мразех да спя на обяд? Защото веднъж заспах и се напиках. Лирическо отклонение.

Слива или праскова?

Преди си падах по сливи. Джанки. От тези големите и не толкова горчиви. Но в никакъв случай не презрели, защото както знаем стават сладки и пикливи. Как само се изразих, но е така! Особено като се загреят от слънцето и все едно пиеш топла урина с вкус на плод.

Прасковите… Ъ-ъ-ъ. Нека са нектарини.