За страха от високо и връщането в миналото

За страха от високо и връщането в миналото

Имаш ли страх от височини?

О, и само какъв! Никога няма да забравя, когато летях до черноморието със самолет от София. Ама хич не е както си го представяш. Нямам проблем с полетите, даже ми харесва, ако може и с турболенция. Но! Между гейта и халето, в което преминаваш през първоначалната проверка на багажа на софийското летище, съществува един маршрут. За да го минеш, вървиш по тънък железен под и имаш чувството, че непрекъснато изпадаш. Вървях като охлюв, сякаш съм напълнил гащите (ау!). Добре, че имаше страшно много хора, които се влачеха (ама не от страх) и не привличах вниманието. На такива рискови повърхности никак не ми харесва. Същото важи и за необезопасени или подвижни мостове.

Коя е държавата, която би искал да посетиш?

Имам фетиш към европейското. Ако се намирах в друг живот и обичах да пътувам, сигурно щях да долетя до Швейцария. Тамошната природа е като на снимка. Изглежда толкова облагородено и поддържано. Но и на снимка ми е добре ; )

Би ли желал да се върнеш в миналото и да изживееш изживяното отново?

Не. Не обичам да се връщам назад. Случвало се е да повтарям преживяно, но никога не се получава като първия път. Следователно и да се върна назад, да бъда поставен в същата ситуация, няма да изпитам същия трепет. А ако идеята е просто да преповторя точно същата емоция – тц. Няма да живея в “латернен” свят, в който се възпроизвежда едно единствено събитие.