За нещата, които си мисля, че не разбирам

За нещата, които си мисля, че не разбирам

Доколко си късметлия?

Трудно е да кажа, защото не съм късметлия в смисъла на това да пусна тото и да се нагуша с крупна сума. Късметлия съм, когато се постарая. Получавам шансове, които другите не им се случват, но задължително трябва да предизвикам обстоятелствата. Затова съм щастливец – помисли колко често въпреки положените усилия, останалите хора не жънат успехи.

Не знам дали моето е точно късмет или просто ме бива в притеглянето на възможности? То си е талант и да грабнеш шанса и да се възползваш. Често го пропускаме.

Кое е най-странното нещо в живота?

Без да се замислям много: най-странното за мен е човешкото тяло. Даже не човешкото, като цяло телата. Учудващо е как имат собствена моторика, развитие и толкова дълъг срок на годност. Бога ми, коя механика оцелява повече от 2-3 или 10 години? Сума ти уреди се увреждат, а тялото не отказва 60-70-80 години, при това без особени ремонти. Друг е въпросът колко добре работи.

Разкажи за нещо, което дълго време не си разбирал?

Оф, когато бях дете, родителите ми непрекъснато ме изпитваха от къде извира Марица и къде се влива. Същото за Искър и т.н. Вечно ги обърквах, защото за мен беше все тая. Когато нямам интерес в дадена посока, дори не опитвам да вникна в материята. С времето, без да искам започнах да схващам понятията “влива” и “извира” без да съм го искал.

Помня, че нарочно отговарях на въпроса: “как е мъжкият род на циганка” с “циган“. А, как се наричат хората, живущи в Индия? – Индианци. 😀