За местата, които обичам

За местата, които обичам

Нов “букет” от въпроси следва да бъдат отговорени. Този път комбинирам няколко въпроса, свързани с местата, на които съм живял.

Вторник е ден за въпроси, зададени към мен през този линк. Ето какво те “глождеше” през изминалата седмица и как отговорих.

Какво мислиш за Павликени?

Здравей, съгражданино! Сигурно си такъв, след като ми задаваш този въпрос. За тези от вас, които не знаят – живял съм, израстнал съм… в град Павликени. “Хубави хора”, надявам се знаете рекламата.

Градът се промени много за последното десетилетие. Когато бях ученик … не приличаше на нищо. Защо? Защото градската управа дремеше (да не използвам друга дума).

Ако ти се отдаде възможност, читателю, намини оттам. Няма да се разочароваш. Павликени е чисто, комуникативно и спретнато градче.

Павликени е мястото, на което съм се изградил като личност. Изглежда, че растежът идва с известна доза болка. Там преживях най-трудните си моменти. В друга поредица ще разкажа за детските ми пропуквания, за тежестите, с които животът ме натовари. Именно в града бях “душен”, “ограбен”, “заплашван”, “нападан“.

Ако не бях преминал през тези житейски трудности, дали щях да пропиша? Щях ли да съм всестранно развит провинциалист? Дали щях да бъда личността, която съм?

Да, свързвам Павликени с най-лошото в моя живот!

Но въпреки това – пак се връщам. Сигурно съм мазохист, не знам? Градът винаги ми предоставя предизвикателства!

Всъщност, не се привързвам към места, а към хора. Е, както вече споменах, в Павликени, хората са точно като мен (“хубави хора”) и затова никога не го загърбих.

Павликени ме подготви за суровия живот. Най-много научих там!

Какви са спомените ти от Велико Търново?

След като преживях една серия от трудности в Павликени, нямах търпение да “странствам”. Въпреки че стигнах само до Велико Търново. В старата столица завърших висшето си образование. Пак там излекувах, условно казано, раните си. За първи път, от като че ли цяла вечност, вдишах без тежест.

Велико Търново няколко пъти е бил “изцеление” за мен. Когато съм бил на 5 годинки, са ме водили в града, за да ми бият инжекции (отказвал съм да се храня, но това е тема за съвсем друга публикация). А в студентските ми години беше мястото, на което почувствах така необходимото за мен спокойствие.

Къде живееш?

От доста години се подвизавам в столицата. Особено е, че когато стъпих в града, сякаш цял живот съм бил тук. Нямаше период на адаптиране.

Павликени, Велико Търново и София. Когато стъпя в тях, всичко е толкова познато, като уютен дом. Нали знаете? Когато отидете в чужд град и сте леко ошашавени. Е, трите градчета, които изброих, ги чувствам като роден дом.

И не е заради инфраструктурата или местоположението.

Заради хората!