Ето как се промени отношението ми към ромите

Ето как се промени отношението ми към ромите

В тази петъчна лична история ще ти разкажа как се промени отношението ми към ромите. Първо ще кажа, че в най-ранна възраст бях привърженик на крайно десни течения, защото лично пострадах от роми и имах неприязън към тях. Но затова в друга публикация.

Както винаги в живота, той те хваща, поочуква те, хвърля те точно там, където не щеш да си.

След като не ги харесвах, сякаш нарочно, животът така ме постави в среда между матови личности. Сиреч, протекоха много години сред роми и в смесени етнически групи.

И какво да ти кажа? Разбрах, че циганинът може да ти бъде най-големият враг, но и най-добрият приятел. Когато един ром е приятел, той е готов саможертвено да се хвърли в огъня. Само си помисли колко бързо се съюзяват, за да помогнат на ближен. Колко пъти си виждал единична бройка ром? Никога. Винаги са на групи, защото приятелството за тях е изключително силна ценност. И да, колкото и да не ти се вярва, дори необразованите следват ценности.

Два пъти съм бил на ръба да изям страхотен бой и познай кой ме е отървал…

Първият – просех си го. Говорим за времената на чатовете, мирката, ако помните. Правя се на загадъчен пред един местен бабаид и отказвам да кажа кой съм. Когато накрая имах благоволението да се разкрия, въпросният вече можеше да ми покаже защо не е редно да се правиш на интересен. И точно преди да ме смели, появява се един мой съученик, точно от ромски произход. Застана помежду ни и заяви: “първо ще минеш през мен” и прекрати конфликта. Защо? Защото се уважавахме. Ромите имат особена привързаност, когато са част от малко общество – в случая в единица като училищен клас. Активира се тази тяхна отдаденост към ближния. Заражда се усещане, че трябва да защитят, да помогнат и то с цената на всичко.

След още години, в училищния стол, поради голямата навалица от прегладнели, често се случваше блъсканица. И аз се оказах в центъра на едно такова профучаване. И за лош късмет, изблъсканата жертва бе ром, от тези – проблемните. И както вече уточних, че при тях е норма да се движат на групи, за миг бях заобиколен от няколко души, които да ми търсят сметка. Причината: по погрешка помислиха, че аз съм ги изръбил. Оказах се зад потърпевшия и знаете колко е лесно да стане развален телефон и да се правят прибързани заключения.

И така на местопроизшествието се появява друг мой съученик – пак ром. Ама от най-големите пакостници (вечно в центъра на боеве и разправии). Аз с него нямах проблем, ама другите… Даже много хубаво си общувахме. И хубаво се наежи на нападателите, за да ме защити. Без да съм търсил помощ. И казва нещо от сорта: “Щом Недко казва, че не е виновен, значи е така. Всичките ще ви смеля, ама няма да го пипате“. Отново се измъкнах непокътнат и цял.

Циганинът, когато те счита за приятел, за близък, ще направи всичко да те защити, без да търси нещо в замяна. Дори не е нужно да го молиш.

Ето на тази отдаденост се възхищавам. Считам, че това е най-силната страна на ромите.