Трансформация на кошмар до роман

Ето как кошмар се превърна в роман

Ако си постоянен читател на блога, най-вероятно, вече си видял как започва написването на дебютния ми роман “Папка “Аутизъм”. В тази публикация ще ти разкажа как трансформирах сън в роман.

За да се сдобиете с копие от романа “Папка “Аутизъм” последвайте следната връзка.

Реактивната съвест

Има два типа гузна съвест:

  • Тази, която се проявява в съзнанието
  • и тази, която е плод на подсъзнанието

Аз страдам от втората. Подсъзнанието работи най-силно със сънищата. По тази причина, когато направя грешка, тя винаги се отразява в кошмар. Да, този сън, понякога използва само косвени улики от случилото се, но лесно може да се свърже със ситуацията, която не ми дава мира.

Мозъкът е уникален орган!

Успява да наниже истински случки с фантазия и да създаде напълно нова история…

Неочакваната среща “възпали” подсъзнанието ми

След неочакваната ми среща с аутистичното момче от детството и безмълвното напускане, от моя страна, на магазина, изпитах разочарование, че за пореден път обърнах гръб на този, вече, възрастен човек.

Трябваше да се престраша. Да изляза от зоната ми на комфорт, но затова беше твърде късно. През целия отстатък от деня, си наложих да “изключа” мислите за случилото се. Не, че съм добър в това!

Но, със сигурност, не умея да преборвам сънищата. Кой ли може? Възможно ли е да кажем “стоп”? Да контролираме всичко, което се появява и изчезва в тях?

Ако имате формула за бягство от съня, пишете в коментарите под тази публикация!

Кошмарът

Нямам идея в коя фаза на съня съм започнал да произвеждам основата на романа “Папка “Аутизъм”. Знам само, че историята беше повторена десетки пъти. Центрофугалният ремикс изпиляваше нервите ми, докато не осъзнах, че сънувам.

Затова, щом осъзнавах, подозирам, че кошмарът е започнал около последната фаза на съня. Бях в полубудно състояние (в просъница).

Въпреки, че имам невероятното умение да запомням до сутринта, реших да се застраховам и веднага, след като отворих очи, скочих до лаптопа. Отворих електронната си поща и енергично затраках по клавиатурата. Пишех мейл с детайлите, които все още не бяха изветрели.

Ако се питаш какво направих със съобщението… пратих го на себе си! Ако знаеш колко мейли съм си изпратил сам на себе си ;).

Сънят срещу сюжета на романа

Най-интересната част от тази публикация… до каква степен сюжетът на романа се покрива от кошмара?

Бих казал, че “Папка “Аутизъм” е плод на творческа измислица и така само някои фрагменти от съня пренесох в книгата.

Не съм ползвал никаква част от живота на аутистичното момче, което познавам в реалния живот!

Освен това, когато сънувам, никога не виждам лицата на персонажите. Дори и да се появят познати в съня, не виждам физиономиите им, но знам че са те (някак си!).

Момченцето Филип

Малкият Филип, който има аутизъм в романа, всъщност, в съня беше момиче и се казваше Мая. Реших да направя тази промяна, защото исках да вляза в статистиката, която твърди, че 3/4 от децата с аутизъм са момчета. Освен това, за обема на романа, щеше да е много по-трудно играждане на връзка между мъж и момиченце. Тук има риск, читателят да съзре сигнали за педофилия, които категорично не исках да давам.

Детето с аутизъм имаше и Синдром на Даун

Бях напълно озадачен от комбинацията, която ума ми беше изградил. При положение, че почти не познавах аутизма, съзнанието ми беше включило и допълнителен дефицит. Първата ми работа, когато започнах писането на ръкописа, беше да проуча дали подобна комбинация е възможна. Оказа се – ДА.

Причината, поради която се появи “Синдром на Даун” предполагам, е че когато бях в средното училище, бях запомнил визуално една страница от учебника по Биология, в която имаше поместено каре с няколко снимки на деца с този синдром. И до днес, ми е пред очите.

Противопоставяне на дефицитно дете и желана бременност

В съня имаше конфликт между протагонистите. От една страна, трудното зачеване, а от друга появата на дефицитно момиче (с аутизъм), което едва ли не, отнема вниманието на двойката от опитите им да се сдобият с биологичен наследник.

Към тази линия, мога да добавя и сцената, в която Теа седи с вдигнати крака, омърсена от лъжи и подозрения за изневяра. Каква фантазия!

Срамът да държиш в ръка дефицитно дете

Друг мотив, прокрадващ се в съня, и в последствие, появил се в книгата “Папка “Аутизъм”, е трудността на героите да приемат дефицитите. Генералният им проблем е, че изпитват страх да създадат поколение с малформации/дефицити и общата им нагласа, че на тях такова нещо не може да се случи.

Връзката загубени ключове

Те присъстват, както в кошмара, така и в книгата. Редно е да спомена, че в съня, протагонистът Алекс губи телефона си. Тъй като в днешно време, можем да се сдобием лесно с нов телефон и то, в рамките на деня, да блокираме старата SIM карта и да активираме нова, прецених, че няма да е лесна задача да убедя читателя, че героят наистина е изпаднал в безидходица. Още повече, имайки предвид, че Алекс е милионерско чадо.

Сбъскването между аутистичното дете и Алекс също присъстваше в оригиналната история. В нея, Филип беше клептоман, но за да не утежнявам твърде много образа му, прецених, да го превърна, само, в изкусен джебчия.

Психологическата игра

Появата на Анка в романа е творческо допълнение, от времето, когато пишех ръкописа. Нейното достолепно и мъдро присъствие, допринася за изграждане на цялостта на женския образ (Теа). Травмиращите мисли на Теа, които се базират на малки натрупвания, позволиха да оправдая пред читателя, страховете й.

С няколко точки ще фиксирам други нишки в романа:

  • Грешките от миналото (изневяра).
  • Неизказани чувства (прошка, която е била само фиктивно получена/дадена).
  • Страх от изоставяне (Теа се страхува да надебелее).
  • Страх от стерилитет (ясно изградена и при двамата персонажи – при единия с “обвинителен гриф”, при другия с “бягство от реалността”).

Поддържащите роли

За да се запази автентичността на главните персонажи, изградих няколко второстепенни, които не присъстват в оригиналната идея, водеща началото си … от съня.

  • Кристиан – циничен, забавен, религиозен.
  • Калина – кулинарен влогър, търсеща любовни приключения, за да заглуши паник атаки.
  • Анка – бездомна жена, която се явява в романа като “втора майка” на Теа.
  • Коли-о-о – ортак на Анка по бездомническите дела.
  • Ния – възпитател в дома за изоставени деца.

Социалните теми в книгата

За мен, като автор, е изключително важно да оставям послания в книгите си. Чрез цветните и разнообразни образи в “Папка “Аутизъм”, успях да засегна важни социални теми, по ненатоварващ начин.

Социалните теми, на които лежи скелета на романа:

  • Линията “Бедни-богати”, “Простолюдие-Аристокрация”
  • Бездомните хора
  • Изоставените деца
  • Децата с дефицити (аутизъм)

Второстепенни социални теми:

  • Паник атаки
  • Стерилитетът
  • Работният процес в държавната администрация/регулаторните органи
  • Здравеопазването
  • Образованието с връзки

Както разбирате от публикацията, сънят ми даде началната идея, но фабулата на романа изградих на по-късен етап.