Да си кандидат за народен представител

Да си кандидат за народен представител

Това ми се случи. И то на много ранна възраст. Не съм сигурен дали бях навършил 22 или не, когато се озовах в листите за избор за народни представители.

Помня, че ме питаха дали имам навършена възраст, тъй като по закон трябва да си поне на 21. По аналогия при кандидатите за президенти, за които условието е навършени 40.

И какво научих от този опит?

Кандидатите имат известни привилегии. В изборния ден могат да обикалят и наблюдават изборния процес. Да влизат в секции, които са зачислени към региона, от който са кандидати. Разбира се, се ползват и с имунитет.

В житейски план забелязах, че хората са силно податливи. Променят отношението си само заради това, че си кандидат за изборна длъжност. Приемат те като човек от по-висок ранг.

Сега се присещам да спомена, че в далечната 2013 нямаше преференции.

Аз бях поставен на неизбираемото десето или единадесето място. Аз настоях да не съм сред първите, защото към онзи момент нито имах пари за кампания, нито достатъчно постигнато зад гърба си, за да се боря за място в НС.

Но опитът, който човек добива е ценен. Естествено ако е способен да извлече такъв. Ако се е хвърлил с цялото си съзнание за кауза.

Не бях очарован, но не бях и разочарован, защото бях подготвен за всички негативи.