Да прегръщаш непозната

Да прегръщаш непозната

Предпразнично, предлагам лична история от празник на селище. Още познат като сбор. Да не губим повече време, петъчна история откривате само ред по-надолу.

Празничните битаци винаги са били повод за хората, които са напуснали родното си място, да се завърнат и споделят софрата с най-близките си. Традиционно предприемчиви дистрибутори от цялата страна посещават въпросния празник на града, за да изложат стоките си, като дейността им се извършва на специално обособено пространство (пазар).

Какви ли не стоки можеха да бъдат забелязани, изложени на импровизирани щандове – от лакомства за децата (например захарен памук) до дрехи или джаджи за бита. Наред с голямото разнообразие, сборовете имаха и увеселителен характер. Най-често можеха да бъдат забелязани – гондола, въртящи се съоражения, например люлки, виенско колело и много други.

И така. Намирам се с моя приятелка пред едно от тези увеселителни тела. Съоражението прилича на виенско колело, но кабините са разположени хоризонтално и се въртят по диагонал. От партера, откъдето се качваш дъни сериозен бас, най-новата чалга. Под маратонките навлизат вибрации, та достигат чак до разтупканото сърчице.

На въпросната “люлка” служебно ще лепна име “Т”. И ето какво се случва.

Предлагам да се повозим. Знам, че е изключително странно за моята спокойна душа, но го предпочитах пред Гондола, например. Въпросната приятелка не е много сигурна дали е добра идея да се качим, но в крайна сметка се решава на тази крачка. Не съм сигурен кой от двамата е по-голямо шубе.

Всичко е наред. Плащам на управляващия. Изглежда, че има огромен интерес към “Т”. Толкова, че бяхме само двамата. Притеснен съм, но що за романтика ни очакваше. Само ние двамата, увиснали от двадесетина метра височина. Прекрасно. Ще ми изхвръкне душичката. Качвам се, а след мен е моята приятелка. Настаняват ни един до друг. Поставят обезопасителни железни прегради, от които полза така и не видях.

След като ние сме готови и “Т”-то е готово да потегли. Първоначалното леко залашкване не ме впечатли, но тези хлъзгави седалчици много ме “поизпотиха”. С моята елегантна и слаба фигура, добре де, хилава същност, можех да изхвърча. Само да ме духне ветрец. А въртеливото “Т” се засили и вече не съм сигурен дали говоря или думите ми се натъпкват навътре от силата на движение. Повече се нагълтвам с въздух, отколкото да произведа някакъв стон.

Моята приятелка седи до мен, глътнала си е граматиката. По-важното бе, че най-накрая се намери способ да ме накара да млъкна. Както и да е…

По едно време се сблъскват раменете ни. Както споменах, тази увеселителна джаджа се върти накриво. Не издържаме на скоростта и двамата се притиснали за допълнителна опора. Казах ви, че тия железни ограждения не вършат работа на колани.

Същински влюбени гълъбчета. Някъде около опитите да крещим, виждаме как кабината пред нас се разкача и увисва на една страна. Съоражението спира. Ние оставаме на върха. Ужасно. Споглеждаме се.

И тук идва куриозната ситуация. Ама коя е тази, на която съм хванал ръката? Коя е тази мома, която си е пъхнала ръката под бедрото ми?

Поогледахме се тъпо, поусмихнахме се. И естествено, за да разчупя леда изцепвам: “Хубава коса“. Защо, Недко, защо? Нищо, че тя не се усети, че половината се е разпиляла във врата ми. Тя отвръща: “Хубав парфюм“. Телесния или наистина похвали избора ми за козметика? 😀

Обсъдихме края на живота, докато не се задвижихме стремително надолу. Дали щяхме и ние да увиснем, както кабината пред нас? Е, оцеляхме.

Като слязохме, погледите ни се пресякоха, така сякаш нещо кой знае какво се е случило в тази кабина. Неловко си беше.

Моята приятелка ме посреща, разказвайки как се е притеснила и не се е осмелила да се качи в последния момент. Но темата с непознатата, с която се натискахме в кабината, остана в периферията на почти изпадналата в движение кабина.