Мисли за книгите

Вдъхновяващи мисли за книгите

Книгата се отваря като прозорец. От нея искаме да е увлекателна, но преди всичко да ни води към знание.

Представям ти мисли за книгите, които ще те вдъхновят да се забързваш в разлистването на книгата, която четеш.

Книгите развиват въображението.

Когато имаш въображение можеш да сътвориш такива ситуации, в които никога не би посмял да се поставиш. Всъщност, когато четеш любимата ти художествена книга, ти си съавтор.

При това, изобщо не преувеличавам.

Преди време накарах петима души да прочетат по-описателен откъс от моя първи роман “Папка “Аутизъм”. В него описвам една стара къща. Съборетина. Помолих ги да разкажат с пет изречения как точно си я представят и… ВНИМАНИЕ!

Те бяха описали всичко друго, но не и къщата, която е в моята глава.

Следователно, читателят ползва книгата като ориентир, а картината я създава на база на собствени впечатления и опит. Книгата е като игра на асоциации. Авторът започва разказа, а читателят го допълва.

Книгите създават спомени.

Освен че са източник за развинтване на фантазията, книгите създават спомени. Докато четем, успяваме да визуализираме героите, ситуациите, в които те изпадат и т.н. След месеци, когато вече споменът за детайлите, избледнява, остават само онези картини, които са се запечатали в съзнанието ни и с които свързваме романа.

Книгите са знание и опит.

Разбира се – не задължително и не винаги. Понякога успяваме да “внедрим” прочетеното в живота. Особено ако е практично знание. По-правилно е, обаче, да мислим за книгите като начин за обогатяване, а не като директен източник на опит. Защото колкото и подобни случки да имаме в нашата реалност, няма как да са тотален прототип на написаното в книгите.

Знанието – то се изменя с годините. Така че и то не трябва да бъде приемано буквално, преди да сме го подложили на критично мислене.

Книгите помагат за речниковия запас

Ъ-ъ-ъ… по-скоро не. Познавам хора, които четат много, но нямат кой знае колко добър изказ или речников капацитет. Дори не се справят добре писмено. И обратното – хора, които не четат, но имат завидни умения във вербалната комуникация.

Е, все пак има и такива, които четат, за да се развличат, а не за да си придадат “няколко вагона” стойност на личността си.

А ти от кои си?