【Български психар】, Андрей Велков

【Български психар】, Андрей Велков

Оценявам романа “Български психар” на българския писател Андрей Велков.

Издаден е през 2012 от издателство “Колибри”.

Ревю на книгата по следните критерии – стил на писане, развитие на персонажите, сюжетна линия и развръзка.

За автора

Андрей Велков е роден през 1977 година в гр. София. Има бакалавърска степен по политология от СУ и още магистратура по маркетинг от УНСС. За себе си казва, че е доктор по улично право.

За романа

“Български психар” е роман, издаден през 2012 година. Разказва историята на едно момче-бунтар, което не се подчинява на системата. Историята ни пренася в зората на демокрацията. Опитва да ни преведе през така наречения “преход”. Прозренията са познати, напомнящи за лица от деветдесетте години. Книгата безжалостно разкрива бруталността на промените. Авторът го прави с лекота, но и с помощта на подходящи изразни средства.

Стил на писане

Оценка: 8 от 10

Андрей Велков е успял да напипа “пулса” на езика на деветдесетте. Ако сте бил дете или възрастен в онези години, ще си припомните какъв беше животът тогава. Въпреки кървавите сцени, почти фантасмагоричният “алтернативен финал” и цинизмите, “Български психар” е добре структурирана и увлекателна книга. Може да бъде прочетена на един дъх.

Не ми допада, че авторът е заложил предимно на изброяване на действия (и на нищо друго). Не очаквайте интелектуален текст.

Развитие на персонажите

Оценка: 6/10

Героите в книгата са представени като здрави момчета, готови да се превърнат в “нечестни” играчи, защото системата ги е притиснала (по-скоро си е техен избор).

Протагонистът започва своя път от казармата. Това неблагочестиво място, което е служба по задължение, защитава и подпомага само подмазвачите. А главният герой не успява да се нареди сред тях. Но пък затова се бие добре. Авторът го идолизира, представяйки го като някакъв супермен. Вярно: напушен, уж интелигентен, но и идиотски агресивен.

После Андрей Велков ни разказва за студентските години на главния герой. Именно там се разтваря мотивацията му да започне нечестив бизнес. Хитростта и старите приятели от детството – това се оказва формулата, за да пребъде.

Разбира се написаното изглежда като почти утопична картина на едно кариерно развитие. Протагонистът винаги познава точните хора за точното място, винаги е наясно какво трябва да се прави и никога не среща съществени пречки.

Наркотиците и пристрастенността към тях играят ролята на “препъни камък” и чрез тях една изработена схема започва да се проваля.

История на романа

Оценка: 4/10

Зараждането на мутренската “епоха” е показана през призмата на отчаянието, корупцията, връзкарщината. И като повечето замогнали се хора, и тук парите водят до вредни навици – алкохол, наркотици, разврат. Особено е отношението на автора към чалгата, което до голяма степен противоречи на типажа “мутра” в реалния живот в България. Но да кажем, че това е творческо хрумване.

На много места в книгата ще прочетем банализми. Градки фолклор, който вече добре познаваме. От една страна авторът е напипал правилния речник, от друга – прочетеното не носи никаква литературна стойност.

Историята е карикатурна. Липсва дълбочина. Героите са емпирично еднакви. Историята същестува, за да покаже “преход”, а в същото време героите са там, за да умрат. И всичко остана, каквото е било.

Тоест накрая читателят може да се попита: “Защо прочетох тази книга?“.

Развръзката на романа

Оценка: 4/10

Литературна слабост или опит да бъде предизвикан читателя?

Така бих определил финалите. Казвам в множествено число, защото авторът на “Български психар” ни е оставил два варианта. Вторият е извънземен, абсурден, меко казано – досаден.

Протагонистите се борят срещу зла извънземна сила. Неубедително мога да твърдя, че заради тяхната наркотична зависимост.

Доста объркан завършек и за съжаление – незадоволителна развръзка. Това е моето усещане след като приключих романа “Български психар”.

Препоръчвам ли книгата?

Да. Ако си нямате идея от годините на прехода, авторът умело ще ви въведе в езика и лайфстайла, типични за деветдесетте.

Не очаквайте особено развитие – нито за персонажите, нито за историята. Ако пък не сте почитатели на грубия език, въобще не се захващайте с това четиво.

Крайна Оценка: 5.5/10