Бой с бой не се оправя!

Бой с бой не се оправя!

Знаете за бурната дискусия в социалните мрежи, която предизвика онова клипче, в което ученици пребиват себеподобен, заради момиче.

Поколенчески проблем

Ще те изненадам, може би, но този сценарий се преповтаря в поколенията, но с нови методи. Навремето кеч манията бе владетел и определяше способите, които се ползваха – там основата бе силата на тялото, днес – боксове и оръжия. И другата разлика – днес, учениците не са се били, ако не заснемат деянието. И какво? Кръвта е кръв, синините са синини, цепнатите вежди – са цепнати. Резултатът от нападенията между невръстни е един и същ. Следователно това не е поколенчески проблем. Дали е наследствен? И да, и не! Не винаги агресията у детето се подхранва от родителя. Дори в повечето случаи родителят е в неведение. Разбира се, тук прозира слаба връзка в оста дете-възрастен. И затова срещаме случаи, при които бащата и майката са миролюбиви, а наследникът им е изрод.

Във възпитанието ли е проблемът?

Изчетох много коментари. Болшинството е съгласно, че проблемът е във възпитанието. Но то не е нормирано само в семейната среда. Някои словоблудстващи предлагат и бой от родител, като превенция. Глупост и половина!

Нали като те цапнат през устата, утре ще направиш същото – защото така смяташ, че се решават конфликтите!

Боят не е възпитателен

И спрете да заблуждавате себе си, че така се изграждат личности. Това че са ви пошляпвали вкъщи, не значи, че това ви е направило човеци. Да, по-страхливият ще си каже – никога не искам да бъда като баща ми, който ме цапардосваше при всеки удобен случай. Но позволете да допусна, че този тип личности, ще имат и слаба себеоценка в последствие.

Въобще да се предполага, че боят е оздравителен за психиката и развитието на едно дете, е, меко казано смехотворно.

Агресията се лекува с психолог

Тя може да продължи дълго през тийнеджърските години и ако не се намери решение за нея (например индивидът да я владее), тя ще градира с времето и ще става все по-неконтролируема. Да, в някои случаи, агресията е въпрос на хормони, епизоди, които просто се случват в годините на израстване и отшумяват.

Ако търсим превенция (а не последствено назидаване) от родителя, тогава, бъдете така добри – да общувате с децата си. Да им показвате всекидневно, че физическата разправа не помага при кавги; не е и добро средство, за да наложиш мнението си; и е глупав начин да търсиш вниманието на околните.

И не забравяйте да бъдете толкова близки с децата ви, колкото ви се иска да бъдете авторитет за тях.

Авторитет не се гради с джобни или с наказания. Нито с бой! Дано най-сетне българинът го разбере.