Блогът навърши годинка! Ето какво се случи...

Блогът навърши годинка! Ето какво се случи…

Честит-рожден-ден, Бложко!

Така навършихме годинка и реших да ознаменувам тази дата – 13 октомври 2020. Тогава прописах и се заклех, че ще пускам по една публикация на ден. Спазих това. Благодарности на активните читатели, които ме скастряха, когато липсваше или съм попрекалил с публикациите на ден. Понякога бяха нула или две.

Първият текст, който написах за блога е тук. Наистина бях забравил. Както ще видиш, датата на публикацията е 17 октомври.

Защо тогава празнувам на 13 октомври?

Защото на тази дата регистрирах домейна nedkonedkov.bg.

Имаше леки издънки при окончателното му създаване, тъй като домейни с разширение .bg са по-специфични. По тази причина се забавих с пускането на първата публикация. Освен това имах нужда от няколко дни, за да инсталирам блоговата система и всичко покрай това.

Какво не постигнах през изминалата година?

Да, успях да подплатя заявката, че ще публикувам всеки ден нова публикация, но има неща, от които не съм доволен.

Първото е, че не направих нужното да се появяват в един и същ час ежедневно, заради което ми се карате 😉

Второто е, че в стремежа си да запълня всички дни, се стига до пълнежни публикации.

От постването на много съдържание страда и качеството. Има много грешки в съдържанието – от технически, до пунктуационни, та, чак до правописни.

Как създавам статиите?

Винаги в аванс. Това, което четеш днес, е написано месец по-рано. Каква е системата? Първо е проучването. Подбирам от 29 до 31 теми за месеца, според броя на дните. Създавам чернови, които съдържат само заглавие и нищо повече. Добре де, случва се да си оставям бележки, за да не забравя какво точно ще пиша като съдържание (някои заглавия са твърде абстрактни, за да будят интерес). След известно време започвам да пиша публикация по публикация. Една по една. Почти винаги в рамките на 1, 2 или 3 последователни дни. Можеш да се досетиш колко е изцеждащо. Ако ти се занимава, проследи дали дадена дума е ползвана в две или три последователни статии. Гарантирам ти, че са писани в рамките на 30 минути.

Понякога пиша докато пътувам или ако чакам някого на улицата. Най-често се залавям с блога, когато от всичко друго ми е писнало.

Написвам суровата чернова за 10-15 минути. След което само я запазвам и приключвам. Представи си ако съм писал от телефона си – колко ли пъти автоматичният коректор е разменил думи или изречението започва с малка буква. Никак не си падам по писане от телефон, но оплътняването на времето е сред приоритетите ми.

След като в рамките на 2-3 съм написал съдържанието по възложените 29-31 теми, следва грубо редактиране, оформяне на публикацията и поставяне в опашката – публикуване с отлагане, на конкретна дата. Всички тези редакционни действия траят не повече от пет минути. Прочитам веднъж статията, обирам основните грешки и просто я публикувам. След този момент, никога повече не се присещам за въпросната тема и забравям, че някога съм писал нещо по нея.

Знаеш това, ако си ми пращал мнението си в социалните мрежи. Ако не приложиш и линк към статията, няма как да се сетя какво съм писал. 😀

За съжаление, целта ми е оптимизиране на времето. Не мога да си позволя дълго и обстоятелствено редактиране. Именно затова никога не чета стари статии, защото откривам грешки, които ме дразнят, а това ме принуждава да редактирам. Представяш ли си ако трябва да мина наново над 365 публикации?

Но всичко е точно, както е казал поетът. Жертвата с качеството е в полза на количеството. Блогът го ползвам за личен одушник. В него споделям ежедневни мисли, което го прави непретенциозен, уличен, а и достъпен за всекиго. Нима на улицата говорим с натруфен и лишен от диалекти език? Говорим ли правилно един с друг? Спазваме ли всички правила? Затова и блогът ми е несъвършен.

Виж, в книгите си, съм претенциозен и пунктуален.

Работя с редактор и коректор, за да съм напълно удовлетворен от качеството, не само от количеството.

Сега се присетих и за още нещо, което не постигнах – не успях да отразявам актуалните събития. Причината: това би променило системата ми за публикуване с отместен във времето график. Както знаеш, не обичам да развалям изградени навици.

Кои бяха най-четените публикации за годината, ще намерите в последваща публикация скоро. Дотогава: отново благодаря, че си тук и ме следваш.

Продължаваме все така.