Бедността и самоубийствата

Бедността и самоубийствата

Майка и дъщеря се самоубиха заедно, скачайки от жилищен блок. Бедността и мизерията се води основната причина за инцидента. И за разлика от някои злополучни опити за самоубийство (първо погледни дали долу има дърво или автомобил, който да осуети плана ти!), този път развръзката е приключила с тяхната смърт.

Кои сме ние да търсим сметка?

Аз съм от хората, които смятат, че ако някой категорично не желае да продължи живота си, това е негово лично решение. Но подобно действие не трябва да бъде под влиянието на временен афект или психично разстройство. За съжаление, подозирам, че голяма част от самоубийствата, са продукт на увредена психика. По-лошото е, че както и в този случай, жертвите са две. Потенциално едната е “повлякла” другата. Един вид: “аз ще прекратя живота си, ти прави каквото искаш” и другият изпада в невъзможно обстоятелство да продължи “нищожния си живот” сам. Поради тази своя слабост, предпочита да последва болното самосъзнание на ближния.

Последствията за околните

Прекратяването на живота има повече негативни последици за околните. Омъртвил си се? Ами чудесно… един вид си се отървал. Но какъв ще бъде животът на твоите близки? Дали с действията си не правиш жертви и други около теб? И не става дума за примера по-горе, а за нищо подозиращите хора, които ще направиш свидетели на самоубийството си. Но една увредена психика не разбира нито собствената си отговорност, нито в какъв мръсен обръч е попаднала.

Травмата за тези малки деца ( а дори и възрастни да бяха ), които са видели размазаните тела, едва ли лесно ще отшуми с времето.

Хората обичат да умират сред хора

Човешкият вид се отличава. Например, мишките се крият в “миша дупка“, когато умират, а хората предпочитат публичността. Самозапалвания, хвърчащи люде от седмия етаж на жилищни сгради или рязане на вени – всички те се случват на места, на които някой да ги открие. От подобни действия струи разклатена психика. Дали за да приключат “мъчението” героично или точно обратното – да получат посмъртно състрадание – при всеки случай, това са хора, които в нормална психична среда, не биха посегнали на живота си.

Самоубийството е слабост. То е символ на предалия се.

Може ли бедността да е причина?

Може ли крайната мизерия да бъде основна причина, за да прекратиш живота си? Натрупванията, които събираме с годините в несгоди могат да бъдат силно земетръсни и да отключат непрестанно отчаяние. В горната история, възрастната жена е била почти сляпа, а дъщеря й – личен асистент. Разбира се, прекарвали са тежко живота си. По-лоша е изолацията. Подобни хора са склонни да таят в себе си дълго. Още повече ако имат гордост, която да не им позволи да потърсят помощ. Понякога помощта е въпрос и на знание.

Мизерията може да бъде мотив за самоубийство. Впрочем много по-малки неща биха могли да ни поведат към подобно решение.

Но преди всичко е редно да кажем, че тези две жени не са жертва на системата. Те са жертва на собствените си страхове и слабост преди всичко.