Ако те бяха живи?

Ако те бяха живи?

Какво ли биха казали или как биха живели мъртвите, ако бяха живи към днешна дата?

Колко големи промени се случиха в технологичната революция за последните десет години.

Те не бяха особена спънка за прясно мъртвите ни роднини, нали? Така че биха могли да наваксат пропуснатото. Времената не са чак толкова различни. Ето, моята баба почина преди три години, но живееше по тертип от миналото. Под минало разбирай – без технологии, на село. Това бе нейният избор.

Следователно едва ли щеше да бъде невъзможно да се оправи с днешния свят, ако положи усилия.

Какво би се случило обаче ако националните герои бяха тук, в съвремието? Как например Левски щеше да реагира на показната сексуалност, смартфоните, интернета, порното, столичното метро, непрестанно бибиткащите клаксони, патардия?

Мисля си, всичката свободия няма да бъде чужда и на Дякона, защото развратът се учи лесно. Той е заложен у човека. Но щеше ли да преглътне противоборството на народа? И най-важното: би ли бил национален герой в днешни дни, ако трябваше да бъде новият Борисов или Трифонов?

Въобще дали хората биха го припознали като новия месия? Нима остарелите разбирания могат да се харесат на съвременниците?

Това е голямото чудене: не е толкова дали умрелите ще свикнат и разберат новия свят, а по-скоро дали настоящите поколения биха допуснали и припознали наново мъртъвците!